Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Не е глупав закон.

Джулиън примига. Косата му вече беше суха.

— Каквото и да знаеш, Ема — рече той тихо, — време е да ми го кажеш.

И тя го направи. Без да пропусне нищичко, му предаде думите на Малкълм за парабатайското проклятие, как щял да й направи услуга като я убие, защото в противен случай двамата с Джулиън щели да видят как другият умира. Как нефилимите ненавиждали любовта. Каза му как Джем го беше потвърдил: ужасната съдба, очакваща парабатаите, които се влюбят един в друг; разрухата и смъртта, които можели да посеят около себе си. Как знаела, че никой от тях не би се съгласил да стане мундан или долноземец, за да разруши парабатайската връзка, защото да бъдат ловци на сенки, бе част от душите им, от същността им, а изгнанието далеч от семейството им би ги убило.

Светлината на огъня хвърляше тъмнозлатно сияние върху лицето и косата му, ала Ема виждаше колко е блед, колко изсечени изглеждаха чертите му, сякаш сенките ставаха по-резки. Навън дъждът все така се лееше.

Когато тя най-сетне свърши, Джулиън дълго мълча. Устата й беше пресъхнала, сякаш се беше нагълтала с памук. Накрая, неспособна да издържа повече, тя се приближи до него, събаряйки възглавницата на пода.

— Джулс…

Той вдигна ръка.

— Защо не ми каза нищо от това?

Ема го погледна нещастно.

— Заради думите на Джем. Как, ако откриеш, че онова между нас е забранено, по основателна причина, само още повече ще влоши всичко. Вярвай ми, това знание не ме накара да те обичам по-малко.

Очите му бяха толкова тъмносини в мъждивата светлина, че приличаха на очите на Кит.

— Значи, реши да ме накараш да те намразя.

— Опитах се — прошепна тя. — Не знаех какво друго да сторя.

— Само че аз никога не бих могъл да те мразя. Да те мразя, би било като да мразя мисълта, че на света се случват хубави неща. Би било като смъртта. Мислех, че не ме обичаш, Ема. Ала никога не съм те мразел.

— Аз също мислех, че не ме обичаш.

— И то не промени нищо, нали? Ние продължихме да се обичаме. Сега вече разбирам защо толкова се разстрои от онова, което направихме с църквата Портхалоу.

Тя кимна.

— Проклятието те прави по-силен, преди да те направи смъртоносен.

— Радвам се, че ми каза. — Той докосна бузата, косата й. — Сега вече знаем, че нищо, което бихме могли да сторим, не е в състояние да промени онова, което изпитваме един към друг. Значи, трябва да намерим друго решение.

По лицето на Ема се стичаха сълзи, макар че не помнеше кога е заплакала.

— Мислех си, че ако престанеш да ме обичаш, ще бъдеш тъжен за известно време. И нямах нищо против аз да бъда тъжна за цял живот. Защото ти щеше да бъдеш добре, а аз все още щях да бъда твоят парабатай. И ако един ден ти отново намереше щастие, можех да се радвам за теб.

— Каква си ми глупачка. — Джулиън обви ръце около нея и я залюля, притиснал устни в косата й, шепнейки й така, както шепнеше, когато Тави сънуваше кошмари: че е храбра, задето бе направила всичко това, че те ще оправят нещата, ще намерят начин. И макар все още да не виждаше никакъв изход, Ема се отпусна до гърдите му, оставяйки се да бъде завладяна от облекчението да сподели товара си, дори само за миг. — Ала не мога да ти се сърдя. Има нещо, което и аз не ти казах.

Ема се отдръпна от него.

— Какво е то?

Той си играеше с гривната от морско стъкло. Тъй като Джулиън рядко показваше притеснението си по какъвто и да било начин, Ема усети как сърцето й заби учестено.

— Джулиън. Кажи ми.

— Когато се канехме да прекрачим в земите на феите — тихо рече той, — елфът пука ми каза, че ако вляза там, ще срещна някой, който знае как да развали парабатайската връзка.

Сърцето на Ема се заблъска в гърдите й. Тя се надигна и седна.

— Да не искаш да кажеш, че знаеш как да я развалиш?

Джулиън поклати глава.

— Думите на елфа бяха съвсем точни — действително срещнах някой, който знае как да я развали. Кралицата, ако трябва да съм точен. Тя ми каза, че знае, че може да бъде направено, но не и как.

— И това ли е част от сделката? — попита Ема. — Ще й дадем книгата, а в замяна тя ще ни каже как да развалим връзката?

Джулиън кимна, загледан в огъня.

— А ти не ми каза, защото мислеше, че не ме е грижа?

— Отчасти — отвърна Джулиън. — Ако ти не искаше връзката да бъде развалена, не бих го поискал и аз. Бих предпочел да ти бъда парабатай, отколкото нищо.

— Джулс… Джулиън…

— Това не е всичко. Тя каза, че ще има цена.

Естествено, че щеше да има цена. Когато ставаше дума за феите, винаги имаше цена.