Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Той отвори очи, поемайки си рязко дъх.

— Не мисля, че ще се получи.

Магнус изглеждаше объркан.

— Но…

— Това не са техните дрехи — каза Кийрън, вдигайки глава. — Забравихте ли? Взеха ги назаем, когато пристигнаха тук. Чух ги да се оплакват от това.

Марк нито за миг не би предположил, че Кийрън обръща достатъчно внимание на онова, което си приказват семейство Блекторн, за да запомни подобна подробност. Но ето че го беше направил.

Ала така правеха Ловците, нали? Изглеждайте така, сякаш не обръщате никакво внимание, но попивайте всяка подробност, нерядко казваше Гуин. Животът на един Ловец може да зависи от това.

— Наистина ли няма нищо тяхно? — В гласа на Магнус се долавяше нотка на паника. — Дрехите, които носеха, когато пристигнаха…

— Бриджет ги изхвърли — отвърна Кристина.

— Стилитата им…

— Несъмнено са ги взели със себе си — каза Марк. — Останалите оръжия просто са взели назаем. — Сърцето му думкаше. — Нищо ли не можеш да направиш?

— Защо не отвориш Портал до Лосанджелиския институт? — предложи Алек. — Да вземем нещо тяхно оттам.

Магнус бе започнал да крачи напред-назад.

— В момента Порталите са забранени. Съображения за сигурност. Бих могъл да потърся друга магия, да изпратим някой, който да вдигне забраната за Портал, наложена върху Института в Калифорния, ала всичко това ще отнеме време…

— С каквото не разполагаме. — Кийрън изпъна гръб. — Нека аз отида след децата. Залагам живота си да сторя всичко по силите си, за да ги намеря.

— Не — заяви Марк доста рязко и видя съкрушеното изражение, преминало по лицето на Кийрън. Нямаше обаче време да обяснява. — Даяна…

— …е в Идрис и не може да помогне — каза Кийрън. Марк беше пъхнал ръка в джоба си; пръстите му се сключиха около нещо малко, гладко и студено.

— Може би е време да повикаме Мълчаливите братя — предложи Магнус. — Независимо от последствията.

Кристина потръпна. Марк знаеше, че си мисли за Ема и Джулс, за Клейва, събрал се в Идрис, за опасността и разрухата, грозящи семейство Блекторн. Разруха, случила се докато Марк отговаряше за тях. Нещо, което Джулиън никога не би допуснал. Когато Джулиън ръководеше нещата, не се случваха бедствия… не и такива, които той да не може да оправи.

Само че Марк не биваше да мисли за това. Целият му ум, цялото му сърце бяха изпълнени с образа на брат му и сестра му в опасност. А в този миг те бяха нещо повече от брат и сестра: той разбра какво изпитваше Джулиън, когато ги погледнеше. Те бяха неговите деца — беше отговорен за тях и би умрял, за да ги спаси.

Марк извади ръка от джоба си. Златният жълъд проблесна, когато го хвърли във въздуха, удари се в насрещната стена и се отвори.

Кристина се завъртя рязко.

— Марк, какво…

Не настъпи видима промяна, ала библиотеката се изпълни с ухание и за миг те сякаш се озоваха насред поляна в земите на феите — Марк усети мирис на свеж въздух, пръст и листа, на земя и цветя, и вода с бакърен дъх.

Кийрън се напрегна, очите му се изпълниха със смесица от надежда и страх.

— Алек — каза Магнус, протягайки ръка и гласът му бе не толкова предупреждение, колкото оголена настойчивост: тайнствеността на елфическите земи бе дошла в стаята и той искаше да защити онова, което обичаше. Алек обаче не помръдна, просто се взираше с нетрепващи сини очи, докато върху отсрещната стена се появяваше сянка. Сянка, нехвърляна от нищо.

Тя бавно се издължи нагоре. Сянката на мъж, с наведена глава и превити рамене. Кристина докосна медальона на гърлото си и промълви нещо… молитва, предположи Марк.

Светлината в стаята се усили. Сянката вече не беше сянка. Тя имаше цвят и очертания, и беше Гуин ап Нийд, със скръстени пред масивните гърди ръце и разноцветни очи, проблясващи изпод гъсти вежди.

— Марк Блекторн — каза, а гласът му беше тътен. — Не дадох този символ на добрата ми воля на теб, нито бе предвиден да бъде използван от теб.

— Наистина ли си тук? — попита Марк, запленен. Гуин изглеждаше достатъчно солиден, но ако се взреше по-внимателно, на Марк му се струваше, че вижда рамката на прозореца през тялото му…

— Той е Проекция — обясни Магнус. — Добре дошъл, Гуин an Нийд, свитата на гроба, баща на убитите. — Той се поклони съвсем лекичко.

— Магнус Бейн — рече Гуин. — Доста време мина.

Алек срита Магнус по глезена… вероятно, подозираше Марк, за да му попречи да отговори, че не е минало достатъчно време.

— Нуждая се от теб, Гуин — каза Марк. — Ние се нуждаем от теб.