Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— А сега върви напред и прави каквото ти кажа — нареди гласът зад нея, задъхан, ала нисък и уверен, и Кристина усети, че я побутват към средата на парка, към фонтана и двамата елфи там. Те зяпнаха, Кийрън — нея, брат му — нещо над главата й.

— Ерек. — Адаон звучеше уморено. — Какво правиш тук?

— Проследих те — разнесе се гласът на Ерек иззад Кристина и тя си го спомни с пристъп на омраза, спомни си го в земите на феите, ножът на Джулиън — опрян в гърлото му така, както сега оръжието му се притискаше в нейното гърло. — Стана ми интересно какво търсиш тук. Пък и аз също исках да видя малкия ни брат.

— Пусни я — каза Кийрън, махвайки към Кристина, без обаче да срещне очите й. — Тя няма нищо общо с това. Просто ловец на сенки, шпиониращ без моето знание.

— Каза, че нямала нищо общо с теб — отвърна Ерек ехидно. — Не че не те е грижа. — Гореща сребърна болка опари гърлото на Кристина. Тя усети топлината на кръв и изпъна гръб, отказвайки да потръпне.

— Остави я на мира. — Лицето на Кийрън беше бледа маска от ярост. — Или искаш да си навлечеш гнева на нефилимите, Ерек? Толкова ли си глупав? Знам , че обичаш мъченията, някога изтезаваше и мен. — Кийрън направи крачка към Ерек и Кристина. — Помниш ли? Ти ми ги остави. — Той вдигна широките си черни ръкави нагоре, разкривайки дългите белези по ръцете си. — Както и онези на гърба ми.

— Ти беше меко дете — каза Ерек. — Прекалено мек, за да бъдеш кралски син. Добротата няма място в двора на прекършената корона. — Той се изсмя. — Освен това нося новини. Баща ни изпрати Седмината.

Кийрън пребледня още повече.

— Седмината на Манан? Къде ги е изпратил?

— Тук. В света на мунданите. Възложено им е да открият Черната книга, сега, когато смъртта на Малкълм Фейд е факт. Те ще я намерят и то преди теб.

— Черната книга няма нищо общо с мен — заяви Кийрън.

— Ала има общо с баща ни — рече Адаон. — Иска я, откакто Първият наследник беше откраднат.

— Значи, по-дълго, отколкото ненавижда нефилимите — отбеляза Кийрън.

Ерек се изплю.

— Нефилимите, които ти толкова обичаш. Те са обречена раса. Похабяваш се, Кийрън, когато би могъл да бъдеш много повече.

— Остави го на мира, Ерек — рече Адаон. — Какво смяташ, че ще направи баща ни, ако Кийрън се прибере у дома, освен да го убие?

— Ако баща ни все още беше жив, за да убие когото и да било.

— Стига интриги! — изрева Адаон. — Достатъчно, Ерек!

— Тогава нека докаже лоялността си! — Ерек свали неочаквано ножа от гърлото на Кристина и тя се закашля. Китката й гореше от болка, ръцете на Ерек бяха като железни окови над лактите й. Той я блъсна напред, към братята си, без да я пуска. — Убий я! — изкрещя на Кийрън. — Адаон, дай му оръжието си. Пронижи я в сърцето, Кийрън. Покажи, че си ни верен и аз ще се застъпя за теб пред баща ни. Можеш да се завърнеш в Двора, вместо да бъдеш убит или изпратен в изгнание в Дивия лов.

Адаон посегна към кръста си, където висеше мечът му, ала Кийрън вече го беше извадил. Кристина се задърпа, ритайки яростно, но не можа да се отскубне от хватката на Ерек. Ужас се надигна в гърдите й, когато Кийрън се приближи към тях; елфическият меч блещукаше в ръката му, очите му бяха непроницаеми, като огледала.

Кристина започна да се моли. Ангеле, опази ме. Разиел, помогни ми. Очите й бяха отворени. Нямаше да ги затвори. Така умираха страхливците. Ако Ангелът искаше тя да умре сега, щеше да умре гордо изправена, с отворени очи, като Джонатан Ловеца на сенки. Щеше…

Очите на Кийрън проблеснаха за миг и той наклони лекичко глава. Кристина последва движението му, разбрала внезапно, докато той вдигаше меча в ръката си. Замахна… и тя наведе глава.

Мечът проряза въздуха над нея. Нещо горещо и мокро, с металически дъх, покапа по гърба й. Тя извика и се завъртя настрани, когато ръцете на Ерек я пуснаха, гърлото му — прерязано до гръбнака, и тялото му се свлече върху калдъръмената пътечка.

— Кийрън — ахна Адаон ужасено. Кийрън стоеше над тялото на Ерек, стиснал обления в кръв меч. — Какво направи?

— Той щеше да я убие — отвърна Кийрън. — А тя ми е… и Марк…

Кристина се улови за основата на водоскока, за да запази равновесие. Краката й бяха безчувствени, болката в ръката й гореше.

Адаон се приближи и взе меча от ръката на Кийрън.

— Ярлат не беше твоя плът и кръв. — Кожата му сякаш беше обтегната от шок. — Ала Ерек беше. Ще те осъдят като братоубиец, ако някой разбере какво направи.

Кийрън вдигна глава и впи пламнали очи в тези на брат си.