Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— И не забравяйте за онова, с което Джулиън и Ема ни помолиха да им помогнем — обади се Кристина, потупвайки телефона в джоба си. — Не би трябвало да отнеме повече от няколко минути…

На Марк му беше трудно да откъсне очи от нея. Тъкмо прибираше тъмната си коса зад ушите, и докато го правеше, ръкавът на пуловера й се вдигна, разкривайки червения белег на китката й. Прииска му се да отиде при нея, да целуне белега, да поеме болката й в себе.

Най-сетне извърна очи от нея, но не преди да зърне погледа, който Кийрън му хвърли. Тай, Ливи и Кит вече ставаха, бъбрейки си развълнувано, нетърпеливи да отидат на мисията си. Дру седеше, скръстила ръце на гърдите си. А Магнус местеше бавно поглед между Кристина, Марк и Кийрън, котешките му очи бяха проницателни и замислени.

— Няма защо да го търсим в библиотеката — каза Магнус. — Имаме си източник на информация от първа ръка. Кийрън, как се ловят пискита?

Ема се събуди късно сутринта, обгърната от топлина. През прозорците нахлуваше светлина и рисуваше танцуващи вълни по стените. Навън се виждаха късчета синьо небе и синьо море: ваканционна гледка.

Тя се прозя, протегна се… и се вкамени, осъзнала защо й беше толкова топло. Незнайно как, през нощта двамата с Джулиън се бяха обвили един около друг.

Ема замръзна от ужас. Лявата й ръка беше преметната през тялото му, само че нямаше как просто да си я прибере — той се беше обърнал към нея и ръцете му бяха сключени на гърба й, притискайки я към него. Бузата й докосваше гладката кожа на ключицата му. Краката им бяха преплетени, стъпалото й почиваше върху глезена му.

Тя започна да се отплита бавно от него. О, господи. Ако Джулиън се събудеше, щеше да стане адски неловко, а досега всичко вървеше толкова добре. Разговорът им във влака, откриването на къщурката, разговорът за Анабел — беше се чувствала така комфортно. Не искаше да го изгуби, не и сега.

Плъзна се настрани, измъквайки пръсти от неговите… по-близо до ръба на леглото… и се изтърси на пода. Приземи се с тъп звук и писък, от които Джулиън се събуди и надникна объркано над ръба на леглото.

— Какво правиш на пода?

— Чувала съм, че да се претърколиш от леглото сутрин, ти помага да си изградиш съпротива срещу неочаквани нападения — отвърна Ема, просната върху дъските.

— Така ли? — Джулиън седна и разтърка очи. — А за какво помага да изкрещиш „мамка му!"?

— Тази част не е задължителна. — Ема се изправи на крака с цялото достойнство, на което беше способна. — Е, какво има за закуска?

Джулиън се подсмихна и се протегна. Ема не погледна там, където тениската му се вдигна нагоре. Няма причина да поема по Реката на секси мислите, която се вливаше в Морето на еротичните фантазии, при положение че то нямаше да доведе доникъде.

— Гладна ли си?

— Че кога не съм гладна?

Отиде до масата и зарови в чантата си, за да извади телефона си. Няколко съобщения от Кристина. Повечето от тях бяха за това, как Кристина била ДОБРЕ и Ема нямала НИКАКВА ПРИЧИНА ДА СЕ ТРЕВОЖИ и как трябвало ДА ПРЕСТАНЕ ДА ПРАЩА СЪОБЩЕНИЯ ЗАЩОТО МАГНУС ЩЕ РАЗВАЛИ ОБВЪРЗВАЩАТА МАГИЯ. Ема й пусна едно разтревожено емайли и зачете надолу.

— Нещо за залавянето на пискита? — попита Джулиън.

— Още не.

Джулиън не каза нищо повече. Ема се съблече по шорти и потниче. Видя как той извърна поглед, макар да нямаше нищо, което да не беше виждал преди — дрехите й покриваха повече от бански костюм. Тя грабна сапуна и хавлията си.

— Ще си взема душ.

Може би си въобразяваше реакцията му. Той кимна и отиде в кухнята, за да включи печката.

— Ще минем без палачинки. Тук нямат нужните продукти.

— Изненадай ме — каза Ема и се отправи към банята.

Когато излезе петнайсет минути по-късно, чистичка и прибрала косата си в две влажни плитки, от които по тениската й капеше вода, Джулиън вече беше подредил масата за закуска — препечени филийки, яйца, горещ шоколад за нея и кафе за него. Ема се плъзна благодарно на стола.

— Миришеш на евкалипт — отбеляза той, докато й подаваше вилица.

— В банята има душгел с мирис на евкалипт. — Тя лапна залък яйца. — На Малкълм, предполагам. — Направи пауза за миг и добави: — Никога не съм си представяла, че серийните убийци ползват душгел.

— Никой не обича мръсните магьосници — каза Джулиън.

Ема намигна.

— Някои хора може и да не се съгласят с това.

— Без коментар. — Джулиън се залови да намаже препечената си филийка с фъстъчено масло и „Нутела". — Получихме отговор. — Той вдигна телефона й. — Инструкции за това, как да си заловим писки. От Марк, но най-вероятно всъщност е от Кийрън. Така че, първо закуска, а после — лов на пискита.