Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Това да не е както когато кучето умре и на детето казват, че е отишло да живее в една ферма? — попита Кит любопитно.

Сега беше ред на Алек да се задави. Кит подозираше, че се смее и се опитва да го скрие.

— Ни най-малко — увери го Магнус. — Просто реши, че предпочита да си спести цялото това вълнение.

— Наистина е при Марджъри — потвърди Марк. — Тази сутрин получих огнено съобщение. Очевидно е оставила Бриджет, за да помага в къщната работа.

Кит си спомни как беше реагирала Евелин, когато в Института се беше появил елф. Можеше само да си представя как се бе почувствала, когато към всичко останало бяха добавени и двама магьосници. Вероятно беше избягала толкова бързо, че след нея се беше вдигнал пушек.

— Означава ли това, че не е нужно да си изяждаме всичката овесена каша? — обади се Тави, гледайки сивкавата смес с неудоволствие.

Магнус се ухили.

— Всъщност…

Щракна с пръсти и в средата на масата се появи торбичка от пекарната „Примроуз". Наклони се настрани и от нея се изсипаха мъфини, кроасани и кексчета с глазура.

Разнесоха се възторжени викове и всички нападнаха сладкишите. Малката война, разразила се заради шоколадовите курабии, беше спечелена от Тай, който си ги подели с Ливи.

Макс се покатери на масата и посегна да си вземе един мъфин. Магнус се облегна на лакти, котешките му очи бяха бдителни.

— А след като закусим, навярно бихме могли да отидем в библиотеката и да обсъдим какво знаем за настоящата ситуация.

Всички кимнаха; единствено Марк го изгледа с леко присвити очи. Кит разбираше — Магнус се беше отървал от Евелин, беше им донесъл закуска и всички бяха в добро настроение заради него. И сега щеше да види какво знаят. Беше си чиста проба подхлъзване.

Докато гледаше щастливите лица около масата, за миг Кит изпита омраза към баща си, задето бе убил способността му да повярва, че някой би поискал да даде нещо, без да очаква нищо в замяна.

На Кийрън, да вечеря и закусва заедно с цяла група хора, му се струваше странно и безинтересно. Марк му носеше чинии с храна, толкова простичка, колкото Бриджет бе в състояние да приготви. Месо и ориз, хляб, сурови плодове и зеленчуци.

Ала той едва ги докосваше. Когато Марк се появи в стаята след закуска, принцът бе зареял поглед към града отвън, изпълнен с уморена омраза. Косата му беше избеляла до синьо-бяло, къдрейки се като разбиващи се вълни около ушите и слепоочията.

— Чуй това — каза Кийрън. В скута му имаше отворена книга.

Той вдигна пламнали очи към Марк.

— Ама че нелепо.

— Това е Йейтс. — Марк му подаде шепа малини. — Прочут мундански поет.

— Не е знаел нищо за феите. Никой не става горчив и с остър език? Ха! — Кийрън изяде малините и слезе от перваза. — Къде отиваме сега?

— Аз отивам в библиотеката. Има нещо като… събиране… за това, какво да правим сега.

— В такъв случай бих искал да дойда.

Умът на Марк запрепуска трескаво. Имаше ли причина Кийрън да не може да дойде? Доколкото Магнус и Алек знаеха, отношенията му с Кийрън бяха такива, каквито той кажеше. Пък и за Кийрън не беше добре да прекарва цялото си време, затворен в малка стая, мразейки прочути ирландски поети.

— Добре — каза Марк. — Ако си сигурен.

Когато влязоха в библиотеката, завариха Магнус да разглежда кристала, докато останалите му разказваха какво се бе случило преди да се появи. Магьосникът беше легнал върху една от масите, държейки внимателно кристала над себе си.

Кристина, Тай, Ливи и Дру бяха насядали около дългата маса. Алек беше на пода, заобиколен от три деца: неговите две момчета и Тави, който беше във възторг, че има с кого да си играе. Той тъкмо обясняваше на Макс и Рафи как си строи градове от книги и им показваше как можеш да си направиш тунели от разтворени книги, сложени със страниците надолу, през които минават влакове.

Магнус махна на Марк да се приближи и да разгледа кристала, който грееше със странна светлина. Звуците в стаята около него сякаш утихнаха, докато Марк гледаше процеса, гледаше как Анабел се моли и протестира и как семейство Блекторн я обрича.

Когато най-сетне извърна очи, беше смразен до кости. Минаха няколко мига, преди библиотеката отново да се върне на фокус. За изненада на Марк, Кийрън беше взел Макс на ръце и го беше вдигнал високо във въздуха, видимо очарован от синята му кожа и едва наболите му рогца.