Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Той протегна ръка.

— Ела с мен. Небето ни очаква.

Даяна го погледна. Не беше млад, но не изглеждаше и стар. Сякаш нямаше възраст, както се случваше с елфите понякога и макар да изглеждаше солиден и вглъбен в себе си, носеше обещание за въздух и небе. Кога друг път ще имаш възможност да яздиш елфически кон , запита се Даяна. Кога друг път ще имаш възможност да летиш?

— Толкова ще загазиш — прошепна тя, — ако те заловят тук.

Гуин сви рамене, все така протегнал ръка.

— В такъв случай, идвай.

И Даяна се покатери през прозореца.

Закусиха доста късно; Кит успя да си открадне няколко часа сън и един душ, преди да отиде в трапезарията, където завари всички, насядали около масата.

Е, всички, освен Евелин. Бриджет сервираше чая, свила устни както винаги. Алек и Магнус държаха по едно дете на скута си и ги представиха на Кит: Макс бе малкият син магьосник, който разливаше кафяв сос по марковата риза на Магнус, а Рафи беше момченцето с кафяви очи, което трошеше препечената си филийка на парченца.

Кийрън не се виждаше никъде, което не беше нещо необикновено, когато се хранеха. Марк седеше до Кристина, която пиеше тихичко кафето си. Изглеждаше спретната и овладяна, въпреки червения белег на китката й. Тя беше интересна загадка, помисли си Кит; също като него, Кристина не беше член на семейство Блекторн, ала като че ли беше неразривно свързана с тях.

И разбира се, Ливи и Тай. Тай беше пъхнал слушалките в ушите си. Ливи изглеждаше уморена, но напълно възстановена. Единствено едва забележимите сенки под очите на Тай издаваха, че Кит не бе сънувал миналата нощ.

— Това, което открихме в Блекторн Хол беше кристал алития — тъкмо казваше Тай, когато Кит се настани на масата. — В миналото подобни кристали са били използвани от Клейва за съхраняване на доказателства. Доказателствата на спомените.

Думите му бяха последвани от глъчта на любопитни гласове. Този на Кристина се издигна над останалите — притежаваше забележителния талант да бъде чута, без да вика.

— Спомени за какво?

— Нещо като процес — обясни Ливи. — В Идрис. Инквизиторът беше там, както и цял куп известни семейства — Херондейл, Блекторн и разбира се, Диърборн.

— Някой Лайтууд? — попита Алек.

— Един-двама изглеждаха така, сякаш биха могли да са. — Ливи се намръщи.

— Семейство Херондейл открай време се славят с красотата си — обади се Бриджет, — но мен ако питате, най-сексапилни от всички са семейство Лайтууд.

Алек изплю чая, който беше отпил. Магнус успя да овладее изражението си, но с усилие.

— Трябва да прегледам спомените — каза той. — Да видя дали няма да разпозная някого от онова време.

— Ако Анабел е изпълнена с гняв към ловците на сенки — рече Ливи, — струва ми се, че има основателна причина за това.

— Мнозина имат основателни причини да са изпълнени с гняв към ловците на сенки — обади се Марк. — Малкълм също. Ала онези, които са я наранили, са мъртви, а потомците им нямат вина. Това е проблемът с отмъщението — в крайна сметка, заедно с виновните, погубваш и невинните.

— Ала дали тя го знае? — Тай се намръщи. — Ние не я разбираме. Не знаем какво мисли или чувства.

Изглеждаше неспокоен, сенките под очите му бяха станали по-тъмни. На Кит му се искаше да се протегне и да го прегърне така, както бе направил предишната нощ, на покрива. Изпитваше невероятно силно закрилническо чувство към другото момче, по начин, който бе странен и леко плашещ. Не за първи път го беше грижа за някого, най-вече за баща му, но никога не бе искал да закриля когото и да било.

Готов бе да убие всеки, който би се опитал да нарани Тай. Беше адски странно чувство.

— Всички трябва да изгледаме заключеното в кристала — заяви Магнус. — Междувременно, с Алек имаме новина.

— Ще се жените — грейна Ливи. — Обожавам сватбите.

— Не, засега все още няма да се женим — отвърна Алек и Кит се зачуди защо не — очевидно връзката им беше сериозна. Но то всъщност не му влизаше в работата.

— Евелин ни напусна — обяви Магнус. Незнайно как, успяваше да запази хладнокръвие, дори и с хленчещо дете в скута си. — Според Джия Институтът е под временното ръководство на Алек.

— От години се опитват да ми тръснат някой Институт — каза Алек. — Джия сигурно прелива от щастие.

— Евелин ни напусна? — Очите на Дру се бяха разширили. — Имаш предвид, че е мъртва?

Магнус се закашля.

— Естествено, че не. Отиде да погостува на пралеля ви Марджъри в провинцията.