Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Макс зарови ръчичка във вълнистата коса на Кийрън и подръпна. Кийрън се разсмя.

— Точно така, променя си цвета, малък магьоснико, който толкова приличаш на никси. Виж. — Само за миг от синьо-черна косата му стана яркосиня. Макс се изкиска.

— Не знаех, че можеш да го правиш нарочно — подхвърли Марк, който открай време смяташе, че косата на Кийрън отразява настроенията му, неконтролируема като прилива и отлива.

— Доста неща за мен не знаеш, Марк Блекторн — каза Кийрън, докато оставяше Макс на пода.

Алек и Магнус си размениха поглед, който изпълни Марк с чувството, че двамата са стигнали до безмълвно и споделено заключение за отношенията му с Кийрън.

— Е — каза Магнус, поглеждайки Кийрън с интерес. — Значи, ти си синът на Тъмния крал?

Лицето на Кийрън бе придобило онова, на което Марк казваше придворното му изражение — безстрастно, както подобаваше на един принц.

— А ти си магьосникът Магнус Бейн.

— Действително — потвърди Магнус. — Макар че не беше трудно да се досетиш, при положение че аз съм само един, а вие сте петдесетима.

Тай изглеждаше озадачен.

— Петдесет сина на Тъмния крал — обясни Ливи. — Мисля, че беше шега.

— И то не една от най-добрите ми — каза Магнус на Кийрън. — Извинявам се… не съм особен почитател на баща ти.

— Баща ми няма почитатели. — Кийрън се облегна на ръба на масата. — Той има поданици. И врагове.

— И синове.

— Синовете му са негови врагове. — Гласът на Кийрън бе напълно безизразен.

В погледа на Магнус припламна още по-силен интерес.

— Добре — заяви той и седна. — Даяна ни обясни донякъде положението, но то е по-сложно, отколкото предполагах. Анабел Блекторн, съживена от Малкълм, който преди беше нещо като мъртъв, но сега определено е съвсем мъртъв, притежава Черната книга. И кралицата на феите я иска?

— Да — потвърди Марк. — Беше напълно ясна по този въпрос.

— И ви предложи сделка — обади се Алек от пода. — Тя винаги предлага сделки.

— Ако й предадем Черната книга, ще я използва срещу Тъмния крал — отвърна Марк, а после се поколеба. МОЖЕШ ДА ИМАШ ДОВЕРИЕ НА МАГНУС И АЛЕК, гласеше съобщението, което Джулиън му беше изпратил по-рано. КАЖИ ИМ ВСИЧКО. — Закле се да не я използва, за да ни навреди. Всъщност обеща да ни помогне. Направи Кийрън свой пратеник. Той ще говори пред Съвета за Тъмния крал и плановете му да поведе война срещу Аликанте. Веднъж получила Черната книга, кралицата ще изпрати войниците си да се бият заедно с ловците на сенки срещу краля — но Клейвът ще трябва да отмени всички закони, които забраняват сътрудничество с феите, ако искат помощта им.

— А те определено ще я искат — заяви Магнус. — Да водиш война срещу Царството на феите е много по-лесно, ако имаш феи на своя страна.

Марк кимна.

— Надяваме се не само да победим краля, но и да смажем Кохортата и да сложим край на Студения мир.

— А, Кохортата — повтори Магнус и двамата с Алек се спогледаха. — Много добре ги познаваме. Хорас Диърборн и дъщеря му, Зара.

— Хорас? — учуди се Марк.

— За съжаление — потвърди Магнус, — това е името му. Което обяснява посветения му на злото живот.

— Не че проблемът е само семейство Диърборн — добави Алек. — В Клейва е пълно с тесногръди фанатици, готови на драго сърце да се обединят, водени от мечти за това, как ще изхвърлят долноземците и ще възвърнат някогашната слава на Клейва.

— Слава? — Кийрън повдигна вежди. — Имат предвид времето, когато убиваха долноземци без никакви задръжки? Когато кръвта ни течеше по улиците, а техните домове бяха претъпкани със заграбеното в едностранната им война?

— Да — отвърна Магнус. — Макар че те не биха го описали точно така.

— Като глави на Съюза между долноземци и нефилими, чуваме доста за Кохортата — обади се Алек. — За опитите им да наложат ограничения върху магиите, използвани от магьосниците, да централизират доставките на кръв за вампири, така че да могат да бъдат контролирани от Клейва — всичко това не е останало незабелязано.

— Не бива да допуснем да сложат ръка на някой Институт — заяви Магнус. — Това може да има катастрофални последици. — Той въздъхна и преметна крака през ръба на масата. — Разбирам, че трябва да предадем Черната книга на кралицата. Но това не ми харесва, особено при положение че изглежда двойно по-важно.

— Имаш предвид понеже Анабел и Малкълм са я откраднали от Корнуолския институт — рече Тай, — а после Малкълм отново я е откраднал от Института в Лос Анджелис.