Сара Маас - Двор от крила и разруха

Люсиен и Тамлин показаха на близнаците къде се намира пролуката в стената.

И също като с предишните две, принцът и принцесата оглеждаха нея и терена наоколо с часове.

Този път се навъртах край тях, наблюдавах ги, макар и вече да намираха присъствието ми за не особено заплашително, дори досадно. Бяхме изиграли играта си за надмощие, чрез която стана ясно, че мога да хапя, ако реша, но все пак ще се търпим взаимно за момента.

— Тук е — рече Брана на Дагдан, кимвайки към невидимата граница.

Личеше си единствено по различните дървета: от нашата страна бяха в ярките, свежи краски на пролетта. От другата — потъмнели, едри, леко сбърчени от жегата в разгара на лятото.

— Първата беше по-подходяща — възпротиви се Дагдан.

Седнах на един камък и се заех да беля ябълка с малко ножче.

— И по-близо до западното крайбрежие — добави той.

— Тази е по-близо до континента, до пролива.

Забих острието надълбоко в бялото месо на ябълката и си отрязах едно парче.

— Да, но оттук ще имаме по-удобен достъп до запасите на Великия господар.

Въпросният Велик господар беше тръгнал с Юриан на лов за храна, по-питателна от сандвичите, които си носехме. Ианта беше отишла до някакво близко поточе да се моли, а за Люсиен и стражите нямах представа къде са.

Е, това улесняваше работата ми. Пъхнах парчето ябълка в устата си и казах през него:

— Аз бих ви посъветвала да използвате тази.

Те се завъртяха към мен и Брана се ухили презрително, а Дагдан вдигна вежди.

— Ти пък какво знаеш? — попита принцесата.

Свих рамене и си отрязах още едно парче ябълка.

— Просто говорите по-силно, отколкото предполагате.

Двамата се спогледаха укорително. Горделиви, самомнителни, жестоки. През двете седмици на познанството ни ги бях проучила добре.

— Освен ако не ви се рискува другите дворове да съберат силите си и да ви пресрещнат, преди да сте прекосили пролива, по-добре изберете тази дупка.

Брана врътна очи.

Аз продължих със същия отегчен тон:

— Но какво ли знам аз? Все пак вие двамата сте живуркали на малко островче петстотин години. Ясно е, че схващате повече от мен, що се отнася до Притиан и стратегическото придвижване на армии.

Брана изсъска:

— Тук не става въпрос за никакви армии, така че ще те помоля да си държиш устата затворена, докато не ни потрябваш.

Аз изсумтях.

— Искате да ми кажете, че цялото това лутане не е било, за да намерите място за пробив през стената, след което да използвате и Котела за пренасянето на по-голямата част от войските ви тук?

Тя се изсмя, премятайки тъмната си, тежка коса през рамо.

— Котелът не е за пренасяне на армии от пешаци. С него се преобразяват светове. С него ще разрушим тази противна стена и ще си възвърнем всичко наше.

Просто кръстосах крака.

— Аз пък си мислех, че с армия от десет хиляди няма да ви трябват магически предмети, за да свършите мръсната си работа.

— Армията ни е десетократно по-многолюдна, момиче — подсмихна ми се Брана. — И двойно повече от това, ако броим съюзниците ни във Валахан, Монтесере и Раск.

Двеста хиляди. Майката да ни е на помощ!

— Май не сте си губили времето през всичките тези години. — Изгледах ги недоумяващо. — Тогава защо не сте нападнали Амаранта, докато е владеела острова ви?

— Кралят още не беше намерил Котела въпреки множеството години, през които го издирваше. Затова предпочиташе да я използва като експеримент за това как можем да потъпчем хората й. Пък и тиранията й мотивираше съюзниците ни на континента да се присъединят към нас, знаейки какво ги чака.

Довърших ябълката си и метнах огризките в гората. Те проследиха полета им с очи, досущ като хрътки, наблюдаващи фазан.

— Значи, всички ще се съберат тук? И аз трябва да съм домакиня на толкова войници?

— Нашата войска ще се справи с Притиан, преди да се обедини с другите. В момента командирите ни се приготвят за атака.

— Явно смятате, че е възможно да загубите, щом си правите труда да използвате Котела.

— Котелът е равностоен на победа. Може да изравни този свят със земята.

Вдигнах вежди в израз на непочтителен цинизъм.

— И трябва да освободите силата му точно на това място?

— Това място — обади се Дагдан с ръка върху дръжката на меча си — съществува, защото личност или предмет с велика мощ е преминал оттук. Котелът ще се запознае с метода му и ще го приложи в многократен размер, докато стената не рухне напълно. Процесът е толкова деликатен и сложен, че едва ли простосмъртният ти мозък ще го проумее.