Сара Маас - Двор от крила и разруха

Всички стражи, най-доверените му воини, запристъпваха от крак на крак. Някои гледаха Тамлин с неприкрит гняв, а други криеха очи от предстоящото наказание.

Сграбчих Люсиен за ръката от не дотам престорен ужас.

Ианта стори крачка напред, скръстила ръце пред корема си.

— Двайсет удара. И още един за прошка от Котела.

Стражите обърнаха гибелни погледи към нея.

Тамлин пусна края на камшика върху земята.

Аз се включих. Изпратих силата си в съзнанието на вързания страж и освободих спомена, който бях навила на стегнато кълбо в главата му — освободих и езика му.

— Тя беше — пророни задъхано той, посочвайки с брадичка към Ианта. — Тя взе ключовете.

Тамлин примигна и всички в двора впериха взор във Върховната жрица.

Лицето й дори не трепна от обвинението му — истината, която беше хвърлил насреща й.

След празника по случай слънцестоенето я следях, за да видя как ще опита да потъпче демонстрацията ми на сила, наблюдавах я през цялото денонощие. Само секунди, след като си тръгнах от хълма, тя отиде при казармите и приспа с искрица сила стража, прибирайки ключовете му. После предупреди стратегически за неизбежната атака на нагите… след като им беше дала ключовете за портата.

Така че тя да може да вдигне тревога миналата нощ. Тя да ни избави от заплахата.

Хитро хрумване, само дето я вкара право в моята клопка.

— Защо ми е да взимам ключовете ти? — попита спокойно Ианта. — Та нали аз ви предупредих за нападението.

— Ти дойде в казармата. Видях те онази нощ — настоя стражът, а после обърна умолителен поглед към Тамлин.

И осъзнах, че не го прави заради страх от болката. Не, бичуването щеше да е заслужено и понесено с достойнство. Тласкаше го страхът от позор.

— А аз си мислех, Тамлин, че никой от стражите ти не би паднал толкова ниско да разпространява лъжи, за да се спаси от някаква си мимолетна болка.

Лицето й си оставаше все така невъзмутимо.

Тамлин обаче проучи стража, взирайки се в него изпитателно.

Аз пристъпих напред.

— Държа да го изслушаме докрай.

Някои от стражите въздъхнаха. Други ме изгледаха със състрадание и благодарност.

Ианта вирна брадичка.

— Моите уважения, милейди, но решението не е ваше.

Ето го… опита и да ме постави на мястото ми.

Само за да я вбеся още повече, се престорих, че не съм я чула, и се обърнах към стража.

— Ще изслушам разказа ти докрай.

Задържах очите си върху него, въпреки че следях дишането си и се молех Ианта да захапе стръвта…

— Ще изберете да повярвате на страж вместо на Върховна жрица?

Възмущението ми от ядните й думи не беше изцяло фалшиво, колкото и усилия да ми костваше да сдържа усмивката си. Стражите се размърдаха нервно, засегнати от обидата й, от тона й. Дори ако още не вярваха на колегата си, последният й въпрос им показа чия е вината.

В този миг обърнах очи към Тамлин и забелязах и неговият поглед да се изостря. От прозрение. Възраженията на Ианта бяха станали твърде много.

О, да, съзнаваше, че Върховната жрица навярно е планирала атаката на нагите, за да си възвърне поне част от властта, от влиянието в двора му — спасителката на народа.

Тамлин стисна устни в неодобрителна гримаса.

Бях им дала въже. Май съвсем скоро щях да разбера дали ще се обесят на него.

Дръзнах да направя последна крачка напред, вдигайки обърнати нагоре длани към Тамлин.

— Може да е станала грешка. Нека не плаща с кръвта си. Нито с честта си. Да го изслушаме.

Очите на Тамлин поомекнаха. Той се замисли безмълвно.

Зад мен Брана изсумтя.

— Жалка гледка — прошепна, макар и да знаеше, че всички я чуват.

Слаби. Уязвими. Лесна плячка за армиите им. Видях как думите се забиват в лицето на Тамлин, като че затваряха врати една след друга.

Нямаше друго тълкувание — не и за Тамлин.

Ала Ианта се бе вторачила в мен — в момичето, изправено пред тълпата, момичето, доказало, че може да открадне влиянието й. Признаеше ли вината си… колкото и малко власт да й беше останала, щеше да рухне.

Тамлин отвори уста, но Ианта взе думата:

— Тук съществуват закони — каза с толкова нежен гласец, че ми идеше да раздера лицето й с нокти. — Традиции. Той загуби доверието ни, проляхме кръв заради неговата безотговорност. А сега иска да прехвърли вината за собствените си грешки върху Върховна жрица. Подобно нахалство трябва да бъде наказано. — Тя кимна на Тамлин. — Двайсет и един удара с камшика, Велики господарю.

Погледът ми запрескача между двама им. Устата ми пресъхна.