Энн Райс - Вещиците - Талтош

Извади чиста риза и лек пуловер. Облече се.

— Да слизаме ли вече? — попита той, изгаси светлината и затърси Роуан в мрака. Стори му се, че вижда силуета на сведената й глава. Стори му се, че мярна тъмночервеното й палто, а после наистина видя бялата й блуза, когато тя се обърна. Беше облечена елегантно, типично по южняшки.

— Да вървим — каза тя с дълбок, някак заповеднически тон, който го накара да си помисли за бонбони лакта и за секс с нея. — Искам да говоря с нея.

Библиотеката. Те вече ги чакаха.

Майкъл видя, че самата Мориган се е настанила зад бюрото, царствена в бялата си дантелена рокля с висока яка и набрани ръкави. На врата й имаше камея, а дългата пола се подаваше иззад махагона. Същинска близначка на Мона. А тя бе облечена в по-мека и по-неофициална рокля. Беше се свила в голямото кресло, както в първия ден, когато той бе помолил Райън и Пиърс да му помогнат да открие Роуан. Мона — самата тя имаше нужда от майка и баща.

Мери Джейн беше в другия ъгъл — съвършена картинка в розово. „Нашите вещици се носят в пастелни цветове“, помисли си той. А и бабата. Не беше разбрал, че и тя е тук. Седеше на края на дивана. Едва сега той забеляза дребното й сбръчкано лице, игривите черни очички и извитата усмивка на устните.

— Ето ги и тях! — обяви тя и протегна ръце към него. — О, и ти си Мейфеър, потомък на Жулиен. Трябваше да се досетя. — Той се наведе и я целуна. Усети миризмата на пудра от ватираната й роба. Това си беше прерогатив на старците — да се разхождат постоянно по нощници и домашни роби. — Ела при мен, Роуан Мейфеър — каза тя. — Нека ти разкажа за майка ти. Тя плака, когато те взеха. Всички знаят това. Тя плака и извръща глава, когато те изтръгнаха от ръцете й, и повече не можа да се съвземе.

Роуан потупа малките сухи ръце и също се наведе да я целуне.

— Доли Джейн — каза тя. — Ти присъства ли на раждането на Мориган? — Погледна крадешком към Мориган. Нямаше сили да я огледа по-внимателно.

— Разбира се — каза Доли Джейн. — Разбрах, че е от ходещите бебета, още преди да излезе от утробата. Знаех го! И помнете, каквото и да кажете, каквото и да си мислите — това дете е Мейфеър! Щом ние успяхме да преглътнем Жулиен и неговото вероломство, вие пък ще преглътнете това диво създание с дълга шия и ангелско лице! А сега слушайте. Може би никога вече няма да чуете този глас.

Майкъл се усмихна. Беше страхотно, че и тя е тук и бе поела нещата. Прииска му се да вдигне телефона веднага и да започне да вика цялото семейство. Но вместо това само седна с лице към писалището. А Роуан се настани до него.

Всички гледаха към очарователното червенокосо създание, което внезапно отпусна глава на облегалката на стола и се обгърна с ръце. Гърдите й надигаха тясната дантелена блуза, талията й бе така тънка, че му се прииска да я докосне.

— Аз съм твоя дъщеря, Майкъл.

— Кажи ми и нещо друго, Мориган. Кажи ми какво е бъдещето. Кажи ми какво искаш от нас и какво да очакваме от теб.

— О, много се радвам да чуя тези думи. Чухте ли това? — Тя огледа останалите, а после спря поглед на Роуан. — Защото аз им казах, че така е писано да стане. Аз трябва да предскажа. Трябва да говоря. Трябва да обявя нещо.

— Тогава започвай, скъпа моя — каза той. И изведнъж вече не му се струваше така чудовищна; виждаше я просто като живо, човешко същество, крехко и нежно, като останалите жени в стаята, дори като самия него, който би могъл да ги задуши с голи ръце. Дори Роуан, която можеше да убие всеки човек само с мисълта си. Но не и това създание.

— Аз искам учители — обяви Мориган, — но не в училище; искам наставници, заедно с мама и Мери Джейн, искам да се образовам, да науча всичко на този свят, искам усамотение и защита, и уверението, че няма да бъда прогонена, че съм една от вас и някой ден… — И внезапно замълча. — Някой ден ще бъда наследница, както мама иска, и след мен, друга от нейния род, която вероятно ще е човек… ако вие… ако онзи мъж… ако миризмата…

— Престани с това, Мориган — обади се Мери Джейн.

— Не, нека говори — намеси се малката майка.

— Искам онова, което би поискало всяко специално дете с изключителна интелигентност и ненаситни желания, но разумно и любящо дете, да, дете, което може да бъде обичано, обучавано и контролирано.

— Значи това искаш? — попита Майкъл. — Искаш родители.

— Да, искам възрастни родители, които да ми разказват приказки, както е било навремето.

— Да — рече твърдо Роуан. — И тогава ще приемеш нашата защита, което означава и нашия авторитет и нашите напътствия, ще станеш нашето новородено дете.