Энн Райс - Вещиците - Талтош

Малкият човек вдигна ръка за сбогом, после отмина и тълпата го погълна.

Аш взе чашата с мляко и я изпи на един дъх. Остави няколко банкноти под чинията си, взря се в храната, сякаш й казваше довиждане, и излезе от ресторанта. Тръгна по Седмо авеню, брулен от вятъра.

Когато влезе в спалнята си високо над улиците на града, Ремик го чакаше.

— Простудили сте се, сър.

— Нима? — измърмори Аш. Търпеливо позволи на Ремик да свали копринения му блейзър и крещящия шал. Облече сатенен халат, подплатен с вълна, взе кърпата, която Ремик му подаде, и попи влагата от лицето и косата си.

— Вашите приятели са пристигнали благополучно в Ню Орлиънс, сър — каза Ремик, докато смъкваше мокрите му чорапи и му обуваше сухи така сръчно, че пръстите му едва докосваха кожата на Аш. — Обадиха се точно след като излязохте. Самолетът вече лети обратно. Ще кацне след двайсетина минути.

Аш кимна. Кожените му чехли също бяха подплатени. Нямаше представа дали са нови. Не си спомняше. Като че ли изведнъж бе забравил всички дребни подробности. Умът му бе ужасяващо изпразнен от мисли и той почувства с пълна сила самотата и пустотата в своя дом.

Ремик вървеше като призрак към дрешника.

„Наемаме най-ненатрапчивите хора, а после те не могат да ни донесат утеха“, помисли си Аш. Онова, което предпочитаме, не може да ни спаси.

— Къде е младата Лесли, Ремик? Тук ли е?

— Да, сър, и явно има милиони въпроси към вас. Но вие изглеждате много изморен.

— Повикай я. Искам да поработя. Искам да се занимавам с нещо.

Тръгна по коридора към първия от своите кабинети — частния кабинет, отрупан с документи. Картотеката стоеше отворена — онази, която никой нямаше правото да подрежда и затова бе претъпкана с документи.

Лесли се появи след секунди, сияеща от вълнение и преданост, горяща от ентусиазъм.

— Господин Аш, следващата седмица има международно изложение на кукли. Току-що се обади една жена от Япония и каза, че сигурно ще искате да видите нейната работа. Уверили сте я в това, когато сте били в Токио. А и пропуснахте около двайсетина срещи, докато ви нямаше. Направих списък…

— Добре, седни и ще се заемем с работа.

Той се настани зад бюрото, като мимоходом отбеляза, че часовникът показва седем без петнайсет. Нямаше да го погледне отново, нито за миг, докато не почувства, че е минало полунощ.

— Лесли, остави сега всичко това. Имам някои идеи. Искам да ги запишеш. Няма значение в какъв порядък. Но е много важно да ми предоставяш списъка всеки ден, без изключение, и ще водиш бележки по развитието на всяка от тях. Ще отбелязваш онези, по които не е предприето нищо.

— Добре, сър.

— Пеещи кукли. Първият квартет — четири кукли, които пеят в синхрон.

— О, но това е прекрасно, господин Аш.

— Прототиповете трябва да се изработят така, че да не са прекалено скъпи; но не това ще е най-важното. Куклите трябва да звучат добре и да пеят дори след като паднат на пода.

— Да, сър… „паднат на пода“.

— Музей в небостъргач. Искам списък на двайсет и пет от най-подходящите свободни сгради в центъра, цени и всички останали подробности. Искам да направя музей в небето, за да могат хората да се качват и да се наслаждават на гледката от напълно остъклена галерия…

— И какво ще има в този музей, сър? Кукли?

— Да, кукли на определена тематика. Такива задачи ще получат две хиляди майстори на кукли. Ще искаме от тях да създадат три свързани фигури на тема „Човешкото семейство“. Не, четири фигури. Едната може да е дете. Описанията трябва да са точни. Но ще ми напомниш… Засега просто намери най-подходящата сграда.

— Да, сър, ще го направя — каза тя, като попълваше бележника си с писалка.

— А за пеещите кукли — всеки трябва да разбере, че накрая може да бъде събран цял хор. Едно дете или пък колекционер ще може през годините да събере цял хор, нали разбираш?

— Да, сър…

— Не искам да виждам никакви механични заготовки — всичко да е електронно, последна дума на техниката… и да се намери начин гласът на една кукла да се променя съобразно гласа на другата. Но това са подробности. Запиши…

— А материалите, сър? Порцелан?

— Не, не порцелан. В никакъв случай. Не искам да са чупливи. Помни, те не бива да се чупят, никога.

— Простете, сър.

— Аз ще проектирам лицата. Искам снимки, отвсякъде, искам да видя работата на всеки. Ако някоя старица в селце в Пиренеите прави кукли, искам да видя и нейната работа. Индия, защо нямаме никакви кукли от Индия? Знаеш ли колко пъти съм задавал този въпрос? Защо не получавам отговор? Напиши бележка до вицепрезидентите, до специалистите по маркетинг! Индия. Кои са майсторите на кукли в Индия? Мисля, че ще ида дотам, да, виж кое е най-подходящото време. Ще открия хора, които правят кукли, ако друг не може да…