Диана Гэблдон - Друговремец

Брат Уилям стоеше неподвижен на прага със стомна и корито в ръце. Много старателно фиксира с поглед лявата вежда на Джейми и попита:

- Как се чувстваш тази сутрин?

Последва доста дълга пауза, през която Джейми разумно остана неподвижен, за да скрие по-голямата част от мен. Накрая, с тон на човек, който сякаш току-що е получил божествено откровение, каза:

- Гладен.

- А, добре - отвърна брат Уилям, все още взян във веждата му, - ще отида да кажа на брат Жозеф.

После затвори безшумно вратата зад себе си.

- Мерси, че не помръдна - отбелязах. - Не бих искала да съм отговорна за нечистите помисли на брат Уилям.

Джейми се взря в мен с тъмносините си очи.

- Е - рече благоразумно, - моят задник няма да наруши ничий обет, не е и в момента. Твоят обаче...

Той се прокашля.

- Какво моя задник? - попитах.

Грейналата му глава се приведе и той ме целуна по рамото.

- Твоят - отвърна ми - ще победи и епископ.

- Хмммм. - Открих, че съм станала много добра в шотландските звуци. - И тъй да е, може би трябва да се поотместиш. Не мисля, че дори тактичността на брат Уилям е безкрайна.

Джейми отново наведе глава, много внимателно, и я положи върху гоблена. Изгледа ме косо.

- Не знам колко от онова снощи съм сънувал и колко е било наяве. - Ръката му докосна драскотината на гърдите му. - Но ако и половината е било наистина, би трябвало да съм мъртъв.

- Не си. Проверих. - Колебливо попитах: - А искаш ли?

Той бавно се усмихна, полупритваряйки очи.

- Не, сасенак. Не искам. - Лицето му беше измършавяло и изтощено от болка и болест, но спокойно, а бръчиците около устата му ги нямаше. Сините очи ме гледаха ясно. - Но и да искам, и да не искам, съм почти мъртъв. Знам, че не съм, само защото съм гладен. Не бих бил гладен, ако ще умирам, нали? Голямо прахосничество би било.

Едното му око се затвори изцяло, но другото остана отворено наполовина и ме погледна питащо. Стана ми малко неловко.

- Ами... Не можеш ли да станеш?

Той се замисли.

- Ако животът ми зависеше от това, бих могъл да надигна глава. Но да се изправя? Не.

Въздъхнах и се изплъзнах изпод него, наместих леглото и се опитах да го сложа да седне.

Той успя да се надигне, но прибели очи и падна ничком на леглото. Затърсих панически пулса на гърлото му и го открих - бавен и силен. Просто изтощение. След цял месец затвор и седмица невероятно физическо и умствено напрежение, глад, рани, болести и треска, дори Джейми вече не можеше повече.

- Лъвско сърце - рекох, клатейки глава, - и чутура на вол. Жалко, че нямаш кожата на носорог.

Докоснах една от новите му рани, на дясното рамо.

Той отвори око.

- Какво е носорог?

- Мислех, че си в безсъзнание!

- Бях. Главата ми се върти като пумпал.

Завих го с одеяло.

- Трябва ти храна и почивка.

- А на теб ти трябват дрехи.

Затвори око и незабавно заспа.

1Лекарства на основата на съединението сулфонамиди, с широка употреба при инфекции и възпаления. - Бел. прев.

2Вещества за сваляне на температура. - Бел. прев.

3Берсерки - Викингски войни, посветили се на бог Один, които преди битка изпадали в неконтролируема ярост. В сражението те се отличавали с изключителна сила, свирепост, и безстрашие. Бел. ред.

Не помнех да съм си лягала, но явно съм, защото се събудих в легло. Анселм седеше до прозореца и четеше. Надигнах се светкавично.

- Джейми? - изграчих.

- Спи - рече той и остави книгата си. Погледна към свещта на масата, по която се ориентираше за времето. - Като вас. Бяхте с ангелите през последните трийсет и шест часа, ма бел. - Напълни купа с вино от една пръстена стомна и я поднесе към устните ми. Едно време бих си помислила, че да пиеш вино преди дори да си измиеш зъбите, е последен писък на декадентството. В манастир, в компанията на францисканец, това ми се струваше по-приемливо. А и виното успя да се справи с усещането ми, че устата ми е пълна с плесен.

Преметнах крака през ръба на леглото и останах така, олюлявайки се. Анселм ме хвана за лакътя и ме положи на възглавницата. Изведнъж се сдоби с четири очи и доста повече уши и носове, отколкото, строго погледнато, му бяха нужни.

- Малко съм замаяна - рекох и затворих очи. Отворих едното. По-добре. Сега поне имаше само един Анселм, макар и с малко размазани очертания.

Той се надвеси над мен притеснен.

- Да повикам ли брат Амброуз или брат Полидор, мадам? Боя се, че не съм умел лечител.

- Не, от нищо нямам нужда. Просто седнах твърде рязко.