Диана Гэблдон - Друговремец

Вдигнах ранената му ръка, от която се процеждаше гореща вода, и отместих купата, в която бе накисната.

Отворих стъкленицата и я размахах под носа му Той изсумтя и опита да извърне лице, но не отвори очи. Зарових пръсти в косата над врата му, за да не се извърне отново, и пак приближих стъкленицата. Той лениво тръсна глава, като полусъбуден вол, и пооткрехна очи.

- Още не съм свършил, Фрейзър - прошепнах в ухото му, опитвайки се да уподобя възможно най-точно отривистия говор на Рандал.

Джейми простена и се прегърби. Сграбчих го за раменете и го разтърсих грубо. Кожата му беше толкова топла, че почти го пуснах.

- Събуди се, шотландска гад! Не съм приключил с теб!

Джейми започна да се надига на лакти - жалък опит да ми се подчини, - и сърцето ми се сви. Главата му се движеше като на часовников механизъм, а той мълвеше нещо, което звучеше като „моля, още не, моля, още не“, отново и отново.

Силите го напуснаха и той се претърколи на една страна и се отпусна по лице на възглавницата. Стаята се пълнеше с дим от опиума и малко ми се виеше свят.

Стиснах зъби и бръкнах между задните му части, стиснах едната задна буза. Той изпищя, високо, с повече дъх, отколкото глас, и болезнено се претърколи на другата си страна, като се сви на кълбо, стиснал ръце между краката си.

Бях прекарала цял час в стаята си, призовавайки в паметта си Черния Джак Рандал и Франк, неговия пра-пра-пра-пра-правнук. Тъй различни мъже и толкова подобни на вид.

Разкъсвах се, мислейки за Франк, за гласа и лицето му, за маниерите му и как правеше любов с мен. Бях опитала да го излича от ума си, след като направих избора си край каменния кръг, но той бе непрестанно там, сенчеста фигура в потайните кътчета на ума ми.

Призляваше ми от предателството към него, но в крайната си принуда бях прочистила ума си от всичко, както ми беше показала Гейли - фокусирах се върху пламъка на свещта, вдишвах острия аромат на билките и успокоявах мислите и сърцето си, докато можех да го призова от сенките, да видя лицето му, да почувствам отново докосването му, без да се разплача.

В сенките имаше и друго, със същите ръце, същото лице. С очи, впити в пламъка на свещта, бях призовала и него, слушах, наблюдавах, виждах приликите и отликите, градях... какво? Фалшиво подобие? Персонаж, образ, маска. Скрито в сенките лице, глас-шепот и докосване, което би могло да заблуди ум, потопен в бълнувания. Накрая бях излязла от стаята си, мълвейки молитва за душата на вещицата Гейлис Дънкан.

Джейми беше по гръб и леко помръдваше от болката на раните си. Очите му бяха отворени, но вперени в нищото. С нищо не издаваха будно съзнание.

Погалих го така, както знаех тъй добре, прокарах длани по ребрата му, от гръдната кост навън с кръгообразни движения, както правеше Франк, като притисках силно болезнената контузия, както несъмнено правеше онзи, другият. Приведох се и бавно оформих с езика си кръг по кожата около ухото му, вкусвах, опитвах и шепнех:

- Бори се! Бий се с мен, мръсна подлого!

Мускулите на челюстта му се стегнаха, но той продължи да се взира нагоре. Нямах друг избор. Трябваше да използвам ножа. Знаех какъв риск поемам, но по-добре сама да го убия, отколкото да стоя и да гледам как си отива.

Взех ножа от масата и го прокарах непоколебимо по белега на прясно зарасналата рана. Той ахна от болка и изпъна гръб. Взех една кърпа и разтърках раната. Преди да си позволя да спра, се насилих да намажа ръката си с кръвта от раната, а след това я притиснах до устните му. След това изрекох нещо, не се налагаше да си измислям, защото го бях чула сама:

- Сега ме целуни.

Изобщо не бях подготвена. Той ме хвърли почти до вратата, когато се изправи от леглото. Ударих се в ръба на масата, а огромните свещи се разлюляха и угаснаха, като преди това изпълниха стаята с налудни сенки.

Опомних се миг преди да скочи към мен. Той ме подгони с изпънати ръце и нечленоразделно ръмжене.

Беше по-бърз и силен, отколкото очаквах, макар и да се блъскаше и да се препъваше в мебелите. За миг ме приклещи между мангала и масата и чувах грубото му дишане, докато посягаше към мен. Замахна към лицето ми с лявата си ръка - ако силата и рефлексите му бяха съхранени, щеше да размаже черепа ми в камъка. Но сега имах време да се отдръпна встрани и той ме улучи косо в слепоочието. Паднах на пода леко зашеметена.

Пролазих под масата. Той опита да се наведе, но залитна и падна върху мангала. Въглените се пръснаха по пода, а той изрева, когато падна на едно коляно в няколко от тях. Сграбчих една възглавница и угасих с няколко удара искрите в падналата на пода покривка на леглото. Заета с това, не обърнах внимание, че той отново приближава, докато един силен удар по главата не ме събори отново.