Патрик Ротфус - Страхът на мъдреца

Летописеца се намръщи и зачака търпеливо.

Помощникът въздъхна и отмести очи от камината.

— Помисли. Ктаех знае всичко, което някога ще направиш. Всичко, което ще кажеш…

— Това го прави много досаден за разговор — отбеляза писарят, — но не…

На лицето на Баст внезапно се изписа ярост.

— Диен вехат. Енфеун вехат тилорен тес! — ядно и почти несвързано извика той.

Той трепереше и стискаше и разпускаше юмруци.

Летописеца пребледня, когато чу жлъчния тон на помощника, но не трепна.

— Ти не се гневиш на мен — спокойно каза той и погледна Баст в очите. — Просто си разгневен, а аз се случих наблизо.

Помощникът го погледна ядосано, но не каза нищо.

— Опитвам се да помогна, знаеш това, нали? — наведе се напред Летописеца.

Баст кимна навъсено.

— Това означава, че разбираш какво става.

Помощникът сви рамене, внезапният му изблик на гняв се бе изчерпал и той отново изпадна в апатия.

— Изглежда, че Квоте ти вярва за Ктаех — отбеляза писарят.

— Той знае за скритите тайни на света — рече Баст. — А каквото не знае, бързо го схваща. — Пръстите му разсеяно подръпваха одеялото. — И ми се доверява.

— Но това не изглежда ли много скалъпено? Ктаех дава на момче цвете, едно нещо води до друго и внезапно става война. — Летописеца махна презрително с ръка. — Нещата не се случват по този начин. Твърде голямо съвпадение.

— Не е съвпадение — въздъхна помощникът. — Слепецът ще се спъне в разхвърляна стая. Но ти не го правиш. Ти използваш очите си и избираш лесния път. За теб той е напълно ясен. Ктаех може да вижда бъдещето. Всяко бъдеще. Ние се спъваме. Той не го прави. Той просто поглежда и избира най-гибелния път. Той е камъкът, който предизвиква лавината. Той е кашлицата, от която започва чумата.

— Но ако знаеш, че Ктаех се опитва да те контролира — настоя писарят, — ти просто ще направиш нещо друго. Той ти дава цвете и ти го продаваш.

— Ктаех ще знае това — поклати глава Баст. — Не можеш да изиграеш нещо, което познава бъдещето ти. Да кажем, че продадеш цветето на принца. Той го използва, за да излекува своята годеница. Година по-късно тя го хваща да я мами с камериерката, обесва се, защото е опозорена, и баща й започва война, за да отмъсти за честта й. — Той безпомощно разтвори ръце. — И накрая пак се стига до гражданска война.

— Но младежът, който е продал цветето, остава в безопасност.

— Може би не — мрачно се възпротиви помощникът. — По-вероятно е да се напие като някой лорд, да хване едра шарка, след това да събори лампа и да запали половината град.

— Ти просто си измисляш разни неща, за да докажеш правотата си — възрази Летописеца. — В действителност не доказваш нищо.

— Защо трябва да доказвам каквото и да е на теб? — попита Баст. — Защо трябва да ме е грижа какво мислиш? Живей си щастливо в глупавото си неведение. Правя ти услуга, като не ти казвам истината.

— И що за истина е това? — попита писарят, очевидно раздразнен.

Помощникът уморено въздъхна и вдигна поглед към него с изражение, в което се четеше пълна безнадеждност.

— По-скоро бих се бил със самия Халиакс — рече той. — По-скоро бих предпочел да се изправя срещу всички чандриани накуп, отколкото да разменя десет думи с Ктаех.

Това накара Летописеца да замълчи за момент.

— Те ще те убият — каза той.

Нещо в гласа му превърна думите му във въпрос.

— Да — съгласи се Баст, — и въпреки това.

Писарят се втренчи в тъмнокосия мъж, който седеше срещу него, увит в дрипаво одеяло.

— Историите те карат да се страхуваш от Ктаех — заяви той с откровено отвращение в гласа. — И от този страх оглупяваш.

Помощникът сви рамене и празните му очи се върнаха отново върху несъществуващия огън.

— Отегчаваш ме, малки човеко.

Летописеца се изправи, пристъпи напред и зашлеви силно Баст през лицето.

Главата на младежа отхвръкна на една страна и за момент той изглеждаше твърде шокиран, за да помръдне. След това се изправи със светкавично движение и одеялото отлетя от раменете му. Сграбчи грубо и с оголени зъби писаря за гърлото и очите му станаха тъмносини, без капчица бяло в тях.

Летописеца го гледаше право в очите.

— Ктаех е планирал всичко това — спокойно рече той. — Той е знаел, че ще ме нападнеш и че заради това ще се случат ужасни неща.

Побеснялото лице на Баст се скова и очите му се разшириха. Напрежението напусна раменете му и той отдръпна ръце от гърлото на писаря. Младият мъж се канеше да се настани отново върху възглавниците на дивана.