Патрик Ротфус - Страхът на мъдреца

За момент хвърли поглед към бутилките зад бара, сетне се обърна и на свой ред бавно се качи нагоре по стълбите.

Баст бавно влезе в своята стая и затвори вратата след себе си.

Като се движеше тихо в мрака, той застана пред камината. От сутрешния огън не беше останало нищо друго освен пепел и въглени. Отвори сандъка за дърва, но вътре имаше само малко слама и няколко трески на дъното.

Слабата светлина на прозореца проблясваше върху черните му очи и очертаваше лицето му, докато той стоеше неподвижен, сякаш се опитваше да реши какво да прави. Миг по-късно пусна капака на сандъка да се затвори, уви се в едно одеяло и се сгуши на малкия диван пред празната камина.

Седя там дълго време с отворени очи.

През прозореца се разнесе слаб шум от тътрене. После настъпи тишина. След това се разнесе слабо драскане. Баст се обърна и видя отвън тъмна форма, която се движеше в нощта.

Той застина неподвижно, след това се плъзна от дивана и застана пред камината. С очи, все така вперени в прозореца, внимателно опипа полицата над камината.

Откъм прозореца отново се чу драскане, този път по-силно. Очите на Баст се стрелнаха от прозореца към полицата и той хвана нещо с двете си ръце. На слабата лунна светлина леко проблесна метал, докато той се привеждаше напред, напрегнат като стегната пружина.

Дълго време не се чуваше нищо. Нито звук. Нямаше никакво движение пред прозореца или в тъмната стая.

Тап-тап-тап-тап-тап. Звукът беше слаб, но се чуваше идеално в пълната тишина на стаята. Последва пауза, след която звукът се появи отново, остър и настойчив по стъклото на прозореца: тап-тап-тап-тап-тап-тап-тап .

Баст въздъхна. Приведеното му и напрегнато тяло се отпусна и той се приближи до прозореца, махна резето и го отвори.

— Моят прозорец няма резе — сприхаво каза Летописеца. — А твоят защо има?

— По очевидни причини — отвърна помощникът.

— Мога ли да вляза?

Баст сви рамене и се върна при камината, докато писарят тромаво се прехвърли през прозореца. Помощникът драсна една клечка кибрит и запали лампата върху близката маса, след това внимателно остави на полицата над камината два дълги ножа. Единият беше тънък и остър като стрък трева, а другият — пронизващ и изящен като шип.

Летописеца се огледа, когато лампата освети стаята. Помещението беше голямо, облицовано с ламперия и застлано с дебели килими. Два дивана бяха обърнати един срещу друг пред камината, а единият ъгъл на стаята беше зает от огромно легло с тъмнозелен балдахин.

Имаше полици, запълнени с картини, дреболии и разни странни неща. Кичури коса, привързани с панделка, свирки, издялани от дърво, изсушени цветя, пръстени, направени от рог или кожа, или изплетени от трева, лята на ръка свещ с пресовани във восъка листа.

В някои части от стаята очевидно наскоро беше добавена украса с клонки от бодлива зеленика. Една дълга гирлянда минаваше по дължината на таблата на леглото, а друга обикаляше полицата над камината и беше омотана около дръжките на двете лъскави брадвички с формата на лист, които висяха там.

Баст седна отново пред студената камина и уви едно вехто одеяло около раменете си като шал. Одеялото беше някаква бъркотия от парчета плат, които не си пасваха, и цветовете му навсякъде бяха избледнели с изключение на яркото червено сърце, пришито точно в средата.

— Трябва да говорим — тихо рече писарят.

Баст сви рамене, а очите му останаха втренчени върху камината.

— Трябва да те попитам… — Летописеца пристъпи с една крачка напред.

— Няма нужда да шепнеш — прекъсна го помощникът, без да вдига поглед. — Намираме се в другия край на странноприемницата. Понякога имам гости. Това му пречеше да спи, затова се преместих в тази част на сградата. Между моята стая и неговата има шест масивни стени.

Писарят седна в края на другия диван с лице към Баст.

— Трябва да те попитам за някои от нещата, които каза тази вечер за Ктаех.

— Не бива да говорим за Ктаех. — Гласът на Баст беше равен и безжизнен. — Това не е здравословно.

— Тогава за ситите — продължи Летописеца. — Каза, че ако научат за тази история, те биха убили всички, замесени в нея. Истина ли е това?

— Ще изгорят това място и ще посипят със сол земята след себе си — кимна помощникът с очи, все още вперени в камината.

Писарят сведе поглед и поклати глава.

— Не разбирам защо толкова се страхуваш от Ктаех — рече той.

— Ами — отвърна Баст, — изглежда, ще се окаже, че май не си много умен.