Патрик Ротфус - Страхът на мъдреца

Както обикновено, магистрите се съвещаваха приглушено. Накрая Хеме обяви таксата ми за обучение — петдесет таланта. Очевидно ректорът имаше по-голямо влияние върху тези неща, отколкото бях предполагал.

Прехапах устни, за да не се разсмея, и докарах обезсърчено изражение на лицето си, докато се спусках в сутерена на Холоус, където беше кантората на касиера. Когато видя бележката за таксата ми за обучение, очите на Рием засияха. Той изчезна в задната стаичка и миг по-късно се върна с дебел плик в ръце.

Благодарих му и се върнах в стаята си в „При Анкер“, като през цялото време поддържах мрачното изражение на лицето си. Щом затворих вратата след себе си, разкъсах дебелия плик и изсипах съдържанието му в ръката си — две блестящи златни марки, които струваха по десет таланта всяка.

Тогава започнах да се смея. Смях се, докато очите ми се насълзиха и коремът ме заболя. После облякох най-хубавите си дрехи и събрах приятелите си — Уилем, Симон, Фела и Мола. Изпратих едно момче за поръчки с покани до Деви и Трепе. След това наех карета с четири коня, която да закара цялата ни група от другата страна на реката, в Имре.

Отбихме се в „Еолиан“. Дена не беше там, но вместо нея взехме Деох и отидохме в „Кралски герб“ — заведение, в което никой студент не би могъл да си позволи да отиде. Портиерът огледа намръщено разнородната ни група, сякаш се готвеше да ни отпрати, но Трепе го погледна по най-неодобрителния благороднически маниер, на който беше способен, и бяхме пуснати да влезем вътре без разправии.

След това започна една такава приятна, упадъчна нощ, каквато почти не съм имал оттогава досега. Ядохме и пихме и аз с радост плащах за всичко. Единствената вода на масата беше тази в купичките за измиване на ръцете. В чашите ни имаше само стари винтишки вина, тъмен скутен, охладен метеглин, сладък бренд и всеки тост, който вдигахме, беше за глупостта на Хеме.

Квоте си пое дълбоко дъх и кимна сякаш на себе си.

— Да спрем дотук — каза той. — За пръв път в живота си имам пари, заобиколен съм от приятели — това е подходящо място да прекъснем за тази нощ. — Той разсеяно разтри лявата си ръка с дясната. — Ако продължим нататък, нещата отново ще станат мрачни.

Летописеца взе малката купчина с изписани страници, подреди ги върху масата и подравни ъглите им, преди да сложи последната, изписана до половина страница най-отгоре. Отвори кожената си чанта, извади яркозеления венец от бодлива зеленика и мушна листовете вътре. След това затвори мастилницата и започна да разглобява и почиства частите на перото.

Съдържателят се изправи и се протегна. След това събра празните чинии и чаши и ги отнесе в кухнята.

Баст просто седеше с безизразно лице. Не помръдваше. Сякаш почти не дишаше. След няколко минути Летописеца започна да му хвърля погледи.

Квоте се върна в стаята и се намръщи.

— Баст — каза той.

Помощникът бавно извърна очи и погледна мъжа зад бара.

— Бдението за Шеп продължава — рече съдържателят. — Тази вечер няма много за чистене. Защо не отидеш за края? Останалите ще се радват да си там…

Баст се замисли, после поклати глава.

— Не мисля, Реши — отвърна той с равен глас. — Не съм в настроение. — Стана от стола и се отправи към стълбите, без да погледне в очите никого. — Просто ще ида да си легна.

Тежкият звук от отдалечаващите се стъпки бавно заглъхна, последван от затварянето на врата.

Писарят гледаше след него, сетне се обърна към червенокосия мъж зад бара.

Квоте също гледаше към стълбището. Очите му бяха загрижени.

— Просто имаше тежък ден — отбеляза той, сякаш говореше на себе си, а не толкова на своя гост. — Утре ще бъде добре.

Той избърса ръцете си, заобиколи бара и се отправи към входната врата.

— Имаш ли нужда от нещо преди лягане? — обърна се той към Летописеца.

Последният поклати глава и отново се захвана да сглобява перото си.

Съдържателят заключи входната врата с голям месингов ключ, след това рече на писаря:

— Ще оставя ключа в ключалката, в случай че се събудиш рано и искаш да се разходиш или нещо подобно. Напоследък не спя много. — Той докосна лицето си отстрани, на мястото върху челюстта, където започваше да се оформя синина. — Но тази вечер може и да направя изключение.

Летописеца кимна и метна на рамо кожената си торба. След това внимателно взе венеца от зеленика и се качи нагоре по стълбите.

Останал сам в общата стая, Квоте методично помете пода, като внимателно хвана всички ъгли. Изми чиниите, почисти масите и бара и намали всички лампи, с изключение на една, оставяйки стаята слабо осветена и изпълнена с потрепващи сенки.