Патрик Ротфус - Страхът на мъдреца

— Така е — признах аз.

— Има гледане и гледане — рече Фела на Симон. — Когато някои мъже те гледат, имаш усещането за нещо мазно. След това ти се иска да се изкъпеш. При други мъже чувството е приятно. Помага ти да разбереш, че си красива. — Тя прокара разсеяно ръка през косата си.

— Ти едва ли имаш нужда това да ти бъде припомняно — отбеляза Симон.

— Всеки има нужда да му бъде припомняно — възрази тя. — Но при Квоте е различно. Той го прави толкова сериозно. Когато те погледне, усещаш, че цялото му внимание е съсредоточено върху теб. — Тя се засмя на смутеното ми изражение. — Това е едно от нещата, които ми харесаха в теб, когато се запознахме.

Изражението на Симон стана мрачно и аз се опитах да изглеждам възможно най-безобидно.

— Но откакто се върна, усещането е вече почти физическо — продължи Фела. — Сега, когато ме погледнеш, нещо се случва зад очите ти. Нещо, изпълнено със сладки плодове, сенки и светлина на лампи. Нещо необуздано, свързано с девойки от страната на фае, които тичат под виолетово небе. Всъщност това е нещо ужасно. И ми харесва. — След последните думи тя се размърда неспокойно на стола и в очите й се появи дяволит блясък.

Това беше вече твърде много за Симон. Той отблъсна стола си от масата и понечи да се изправи, размахвайки неразбираемо ръце.

— Добре тогава… Аз просто… добре.

— О, сладурче — рече Фела и сложи ръка върху неговата, — замълчи. Не е това, което си мислиш.

— Не ми казвай да мълча! — натърти Сим, но остана на стола.

Фела прокара ръка през косата по тила на Сим.

— Няма нищо, за което да се безпокоиш. — Тя се засмя, сякаш самата мисъл за това беше нелепа. — Аз съм се обвързала с теб много повече, отколкото можеш да си представиш. Но това не означава, че от време на време не мога да се зарадвам на някое и друго малко ласкателство.

Сим я погледна намръщено.

— Да взема да отида в манастир тогава? — попита тя и в съвсем лекия й, мелодичен модегански акцент се промъкна нотка на раздразнение. — Нали знаеш как се чувстваш, когато Мола реши да флиртува с теб?

Симон зяпна и изглеждаше така, сякаш се опитва едновременно да пребледнее и да се изчерви.

— В името на малките богове, Сим! — Фела се засмя на смущението му. — Да не мислиш, че съм сляпа? Това е нещо мило и те кара да се чувстваш добре. Има ли лошо в това?

Настъпи пауза.

— Предполагам, че няма нищо лошо — най-сетне отвърна Сим.

Той вдигна поглед, усмихна ми се несигурно и махна косата от очите си.

— Просто никога не ме поглеждай по начина, по който тя спомена, става ли? — Усмивката му се разшири и стана по-искрена. — Не знам дали ще мога да го понеса.

Ухилих му се в отговор, без да се замислям. Сим винаги можеше да ме накара да се усмихна.

— Освен това — каза му Фела — ти си съвършен, какъвто си в момента. — Тя го целуна по ухото, сякаш за да затвърди доброто му настроение, сетне се обърна отново към мен и рече с равен тон: — От друга страна, колкото и пари да ми даваш, не бих се забъркала с теб.

— Какво искаш да кажеш? — попитах аз. — Ами външността ми? И онова фае нещо в погледа ми?

— О, ти си очарователен. Но едно момиче иска повече от това. Тя иска мъжът да й се посвети.

— Отказвам да се хвърля в краката й като всички други мъже, които някога е срещала. Тя мрази това. Виждал съм какво се случва с тях.

— Никога ли не ти е минавало през ум, че може и тя да се чувства по същия начин? — попита Фела. — Имаш доста сериозна репутация сред дамите.

— Да взема да вляза в манастир тогава? — повторих онова, което тя беше казала на Сим, макар да прозвуча по-остро, отколкото възнамерявах. — В името на почерненото тяло на бога! Виждал съм я в прегръдките на стотици мъже! И внезапно тя се чувства обидена, че съм завел друга жена на театрална пиеса?

— Правиш с тях нещо повече от това да ги разхождаш с карета — възрази Фела и ми хвърли прям поглед. — Жените говорят.

— Чудесно. И какво казват те? — ядно попитах аз и сведох поглед към супата.

— Че си очарователен — непринудено отговори тя — и учтив. Че ръцете ти не шарят, което в някои случаи очевидно е причина за недоволство. — Тя се подсмихна.

— Чие? — Вдигнах поглед, изпълнен с любопитство.

Фела се поколеба.

— На Мерадин — отвърна тя. — Но не си го чул от мен.

— Тя не ми каза и двайсет думи по време на вечерята — поклатих глава аз. — И е била разочарована, че не съм я опипвал след това? Мислех, че ме мрази.

— Тук сме далеч от Модег — отбеляза тя. — В тази част на света хората нямат достатъчно усет за правенето на любов. Някои жени не знаят как да се държат с мъж, който не е нахален.