Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

— Пуснаха ли те — радостно попитах аз. Мигом се обърнах към Кетъл. — Значи не са толкова хитри, колкото се опасяваше!

Старицата се намръщи.

— Нито ти си толкова умен, колкото се надявах. Пуснали ли са го? Или ги е разтърсил взривът на Умението? И в такъв случай чия е била тази сила?

— На Искрен — с внезапна увереност заявих аз. Просветлението ме обля като вълна. — Тази нощ са нападнали и Искрен! И той ги победи!

— За какво говориш? — попита Кетрикен. — Кой е нападнал моя крал? Какво знае Кетъл за другите, които са нападнали шута?

— Нищо от собствен опит, милейди, уверявам ви! — побързах да отговоря аз.

— О, я млъквай! — изсумтя старицата. — Милейди, аз притежавам опита на учен, ако щете, който се е занимавал с нещо, но не може да го прави. Откакто Пророка и Катализатора за кратко се свързаха на площада, се страхувах, че други умели могат да използват връзката им срещу тях. Но котерията или не го знае, или нещо ги е разсеяло. Може би вълната на Умението, за която говори Фиц.

— Вълната на Умението… вярваш ли, че е била дело на Искрен? — Дишането на Кетрикен внезапно се учести и лицето й поруменя.

— От никой друг не съм усещал такава сила — потвърдих аз.

— Значи е жив — тихо каза кралицата. — Жив е.

— Възможно е — кисело отвърна Кетъл. — Такъв взрив на Умение може да убие онзи, който го използва. А може и изобщо да не е бил Искрен. Може Уил и Славен неуспешно да са се опитали да нападнат Фиц.

— Не. Казах ти. Той ги пръсна като плява на вятъра.

— И аз ти казах. Те може да са се самоунищожили в опита си да те убият.

Мислех, че Кетрикен ще я смъмри, но двете със Славея очевидно бяха смаяни от неочакваното признание на старицата, че знае някои неща за Умението.

— Много мило от страна на двама ви да ме предупредите — с учтива ирония каза шутът.

— Не знаех… — понечих да възразя, но Кетъл отново ме прекъсна.

— Нямаше смисъл да те предупреждаваме, само постоянно щеше да мислиш за това. Помисли. Трябваше да приложим съвместни усилия, за да помагаме на Фиц да остане съсредоточен и да не изгуби разсъдъка си по пътя на Умението. Той никога нямаше да оцелее от пътуването си в града, ако преди това не беше притъпил сетивата си със самодивско биле. Но другите спокойно пътуват по пътя и използват указателите на Умението. Явно далеч го превъзхождат по сила. О, какво да правим, какво да правим?

Всички мълчахме. Изведнъж тя обвинително вдигна поглед към нас с шута.

— Това не може да е така. Просто не може. Пророка и Катализатора са обикновени момчета. Още невъзмъжали, необучени в Умението, единият прекалено дяволит, другият страдащ от любовна мъка. И те са пратени да спасят света?

С шута се спогледахме и видях, че си поема дъх, за да й отговори. Ала в този момент Славея щракна с пръсти.

— Ето от това ще стане песен — възкликна тя и лицето й се преобрази от радост. — Не песен за геройска сила и мускулести воини. Не. Песен за двама, благословени само със силата на приятелството. И двамата верни на своя крал. А това в припева: „Още невъзмъжали“, нещо такова, хм…

Шутът многозначително ми намигна.

— Още невъзмъжали ли? Наистина трябваше да й покажа — прошепна той. И въпреки всичко, въпреки гневния поглед на кралицата, аз избухнах в смях.

— О, я престанете — скастри ни Кетъл толкова рязко, че мигом дойдох на себе си. — Не е време нито за песни, нито за номера. И двамата ли сте толкова глупави, че не виждате в каква опасност се намирате? Опасността, на която излагате всички ни със своята уязвимост? — Старицата неохотно извади моето самодивско биле от раницата си и отново сложи котлето на мангала. — Не се сещам за друг изход — извинително каза на Кетрикен тя.

— Какво ще правиш? — Попита кралицата.

— Ще упоя поне шута със самодивско биле. То ще го направи нечувствителен за тях и ще скрие мислите му.

— Самодивското биле не действа така — възмутено възразих аз.

— Нима? — Свирепо се обърна към мен Кетъл. — Тогава защо от години се използва тъкмо с такава цел? Ако се дава в достатъчни количества на един млад незаконороден принц, билката може напълно да унищожи дарбата му да използва Умението. Често са го правили.

Предизвикателно поклатих глава.

— Аз от години я използвам, за да възстановявам силите си. Искрен също. И никога…

— Милостива Еда — възкликна Кетъл. — Кажи ми, че лъжеш, моля те!

— Защо да лъжа за такова нещо? Самодивското биле възстановява силите, макар че след като действието му свърши, може да донесе мрачно настроение. Често съм носил чай от самодивско биле в кулата на Искрен, за да го поддържам. — Млъкнах. Стъписването, изписало се на лицето на Кетъл, бе прекалено искрено. — Какво? — попитах аз.