Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

— Не за теб, а за мен е позор, че не обърнах внимание колко си болен. — Искрен бе станал незабелязано и сега сложи пред мен чашата си. — Ти пострада заради мен. Потресен съм от бедите, които ти причиних.

Насилих се да го погледна в очите. Той знаеше всичко, което се мъчех да скрия. Знаеше го и страдаше.

— Обикновено не е толкова зле — казах аз.

Той се усмихна, но само с устни.

— Ти си превъзходен лъжец, Фиц. Недей да смяташ, че са те обучили зле. Но не можеш да излъжеш човек, който почти непрестанно е бил с теб — не само през последните дни, но и по време на боледуването ти. Ако някой друг каже: „Знам как се чувстваш“, това са просто любезни думи. Но от мен го приеми като истина. Знам още, че и ти си като Бърич. Няма да ти предлагам да си избереш жребец. Но ако желаеш, предлагам ти ръката си, за да имаш опора, докато се прибираш.

— Ще се справя — глухо отвърнах аз. Разбирах каква чест ми оказва, но същевременно осъзнавах колко ясно вижда моята слабост. Исках да остана сам, да се скрия.

Той кимна.

— Жалко, че не овладя Умението. Бих могъл, да ти влея сила, както ти ми предложи своята.

— Не бих приел — измънках аз, без да крия колко ме отвращава мисълта да изцеждам чужди сили. И веднага съжалих, защото видях срама в очите на принца.

— Някога и аз бях горделив като теб — тихо каза той. — Върви да си почиваш, момко.

Бавно ми обърна гръб и отново се захвана с пергаментите и мастилата. Тихо напуснах кабинета.

Бяхме разговаряли цял ден. Навън падаше мрак. В замъка царуваше покоят на зимната вечер. Масите бяха разчистени, придворните навярно седяха около огнищата в Голямата зала. Може би пред тях пееха менестрели или пък кукловод разиграваше комедия. Навярно някои от зрителите съчетаваха приятното с полезното — мъжете слагаха оперение на стрели, жените бродираха, децата въртяха пумпали, играеха на ашици или дремеха в скута на родителите си. Мирна вечер. Зимната буря ни пазеше от врага.

Вървях предпазливо като пияница и заобикалях местата, където можех да срещна събрани хора. Бях скръстил ръце и напрягах плещи, за да овладея тръпките. Изкачих се по първото стълбище с наведена глава, сякаш потънал в размисли. На площадката спрях, преброих до десет и пак се насилих да продължа.

Но докато вдигах крак към първото стъпало, Лейси дотича отгоре. Макар че бе възпълничка и доста възрастна, тя припкаше с детинска пъргавина. Сграбчи ме с вик: „Ето те и теб!“, сякаш бях ножица или кълбо прежда, изпаднало от кошничката за ръкоделие, здраво стисна ръката ми и ме дръпна към залата.

— Днес цял ден търча по тия стълбища. Леле, колко си пораснал. Лейди Търпение направо се е побъркала заради теб. Най-напред очакваше да почукаш всеки момент. Толкова беше радостна, че най-сетне си се прибрал. — Лейси помълча и ме огледа с живите си птичи очички. — Това беше сутринта — прошепна доверително тя. После възкликна: — Ама ти наистина си боледувал! Имаш кръгове под очите. — И без да чака отговор, продължи: — Щом мина пладне, а теб те нямаше, тя почна да се обижда. Когато дойде време за вечеря, беше толкова ядосана от твоята невъзпитаност, че и залък не хапна. А после реши да повярва на слуховете колко си болен. Сигурна е, че си припаднал в някой ъгъл или Бърич те държи долу да чистиш на конете и кучетата в това състояние. Хайде, влизай… Доведох го, милейди!

И ме изблъска в покоите на лейди Търпение.

В бъбренето на Лейси долових нещо странно, като че ли избягваше някаква тема. Влязох колебливо и се зачудих дали самата лейди Търпение не е била сполетяна от болест или друга злополука. Но във всеки случай не личеше да е променила навиците си. Стаите изглеждаха както винаги. Зеленината навсякъде бе израснала и се разлистваше благополучно. Забелязах признаци за ново увлечение. Беше добавила към менажерията си два гълъба. Из стаята се валяха десетина конски подкови. Дебелата билкова свещ върху масата пръскаше нежен аромат, разтопеният восък капеше върху поднос с някакви сухи цветя и треви. Същата заплаха надвисваше и над снопче пръчици, покрити със странна дърворезба. Заприличаха ми на гадателни клечки, каквито използват в Чуйрда. Щом влязох, кученцето на стопанката дотича да ме посрещне. Приклекнах да го погаля и се запитах дали ще успея отново да се изправя. За да прикрия забавянето, внимателно вдигнах от пода една писмена табличка. Беше старинна, навярно доста ценна, и описваше как се използват гадателните клечки. Лейди Търпение скочи иззад тъкачния стан и изтича към мен.