Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

— Наистина си добър. Но имаш други, по-важни задължения. Бърич няма абсолютно никакви шансове за оцеляване, ако остане тук. Качи го на кораба и го върни в Цайлиг. Там може да има добри лечители. Ако не друго, ще го настанят на топло, с добра храна и чисто легло.

— Баща ми ще умре, Фицрицарин. Знаеш го.

Ох, каква сила има в наричането на нещата с истинските им имена.

— Прав си, Пъргав. Но не е нужно да умира на студа, под някакво плющящо на вятъра платнище. Можем поне това да му спестим.

Пъргав се почеса по тила.

— Искам да изпълня волята на баща си. Мисля, че щеше да ми каже да остана с теб. Че ще съм по-полезен на теб, отколкото на него.

Замислих се.

— Може би наистина щеше да ти каже така. Но не мисля, че майка ти би се съгласила. Смятам, че трябва да останеш при него. Може да се свести преди края и последните му думи да са безценни за теб. Не, Пъргав. Иди с него. Остани с него заради мен.

Той не отговори, но сведе глава.

Навън вече разваляха лагера и товареха багажа. Мисля, че Пъргав се смая, когато за него и Бърич дойдоха островитяни. Мечокът сериозно се поклони на момчето и помоли за честта да го качи заедно с баща му на кораба на хетгурда. Нарече ги „победители на демони“ и Пъргав бе поразен, когато осъзна, че е бил оставен да тъгува сам от уважение, а не от пренебрежение. Бухалът го изпрати с песен и макар да кълчеше думите на езика на бардовете, успях да чуя възславянето на мъжа, съборил дракона-демон на колене, и момчето, което го повалило, за да освободи пленниците на Бледата жена. Забелязах, че Уеб замина със същата лодка — явно щеше да пътува в един кораб с Пъргав. Това донякъде ме успокои. Не исках момчето да остане само сред непознати; а и се страхувах, че Бърич няма да доживее до Цайлиг.

После дойде принцът и попита с кой кораб ще пътувам.

— Добре дошъл си и на двата, но който и да избереш, пак ще е тясно. Не са очаквали, че ще трябва да превозват толкова много хора. Ще сме натъпкани като солена риба в каца. Сенч с цялата си мъдрост реши да ни раздели с нарческата, така че ще пътувам с кораба на Мечката. Самият Сенч ще е на кораба на Глигана с Пиотре и жените. Надява се по пътя да довърши преговорите относно съюза.

Усмихнах се, въпреки че ми бе тежко на сърцето.

— Още ли го наричаш съюз? На мен започна да ми прилича на сватба. Да не си дал на Сенч някакъв повод да реши, че е по-добре да те отдели от Елиания по пътя до Цайлиг?

Предан повдигна вежда и ъгълчето на устата му потрепна.

— Не бях аз! Елиания заяви, че е удовлетворена, че съм изпълнил предизвикателството й и съм достоен за нея, след което каза, че ме смята за свой съпруг. Майка й май не е особено радостна, но Пиотре не възрази. Сенч се опита да обясни на Елиания, че е нужно да й дам клетвата си в моя „майчин дом“, но тя не поиска да го слуша. Попита го: „Що за мъж може да се противопостави на волята на жена по този въпрос?“

— Определено бих искал да чуя какво й е отговорил.

— Каза: „Честно казано, не зная. Но волята на моята кралица е, че синът й няма да легне с вас, докато не застанете пред нея и благородниците й в дома й и не обявите, че той е достоен за вас“.

— И как го прие тя?

— Не много мило. — Принцът определено бе поласкан от нетърпението на бъдещата си невяста. — Но Сенч ме накара да обещая, че ще се въздържам. Не че Елиания ми помага в това отношение. Както и да е. Така че аз ще плавам на кораба на Мечката, а тя — на Глигана. Сенч ще е при нея, вероятно и Шишко, тъй като островитяните страшно го почитат като Ръцете на Еда. Та значи кой избираш? Ела на Мечката. Така ще си с Бърич, Пъргав и мен.

— Нито единия, нито другия. Но се радвам, че ще си на кораба на Мечката с Пъргав. Момчето преживява труден момент. Може да го понесе по-леко, ако е сред приятели.

— Как така нито единия, нито другия?

Време беше да му кажа.

— Оставам тук, Предан. Трябва да се върна и да намеря тялото на Шута.

Той примигна, замисли се и с разбиране, което ме стопли, просто прие онова, което трябваше да направя.

— Ще остана с теб, разбира се. И ще ти трябват повече хора, ако искаш да прокопаеш тунела през ямата на драконите.

Бях трогнат, че не оспори намеренията ми и че предлага да забави собствения си триумф.

— Не. Ти трябва да заминеш. Трябва да се ожените с нарческата, да създавате съюзи. Няма да ми трябват хора, тъй като се надявам да вляза през мястото, откъдето са излезли Ридъл и останалите.

— Това са празни надежди, Фиц. Никога няма да го намериш. Слушах Ридъл толкова внимателно, колкото и ти.