Джо Аберкромби - Половин война

Скара повдигна озадачено вежди:

— Защо ми е да го правя? Устройваше ме много повече от тази страна на Последната врата. Този, който печели най-много от смъртта му, си ти.

— Не всичко случващо се е плод на машинациите ми. Иначе да, признавам, че заровете се наредиха добре за мен.

— Човек с късмет е по-опасен от този с остър ум, не си ли съгласен, дядо Ярви?

— Трепери тогава, защото стоиш пред някой, който е и двете! — Той се усмихна отново, но нещо в тази гладна усмивка накара Скара да настръхне. — Много неща се промениха от последното ни пазарене при погребалните могили пред Бейлова крепост. Сега всичко е доста… по-просто . Вече няма нужда да обсъждаме съюз, компромиси, гласове.

„Ще покориш страховете си само ако се изправиш лице в лице с тях“, казваше дядо ѝ. „Побегнеш ли от тях, те ще покорят теб.“ Скара изпъна гордо гръб и вдигна глава. Точно както направи той, преди да посрещне Смърт.

— Удил и Горм минаха през Последната врата — каза тя. — Сега има само един глас и той е…

— Мой! — кресна в лицето ѝ дядо Ярви и облещи очи. — Не мога да ти опиша какво облекчение изпитвам от това, че говоря с човек, който вижда как точно стоят нещата, за това няма да те обиждам и ще карам направо. Ти ще се омъжиш за крал Друин.

Скара беше готова за много неща, но това я свари неподготвена и тя ахна от изненада.

— Крал Друин е тригодишен.

— Чудесно, значи ще го намериш за доста по-непретенциозен и взискателен съпруг от Трошача на мечове. Светът се промени, кралице моя. И сега Тровенланд не… — Ярви вдигна сакатата си ръка и я завъртя пред лицето си, търсейки подходящата дума. — Не е от съществено значение. — Незнайно как, той щракна с това подобие на пръст израстък. — Тровенланд ще стане част от Гетланд, но мисля, че ще е по-разумно майка ми да носи ключа от хазната ѝ.

— Ами аз? — Скара положи огромно усилие да говори спокойно и не издаде как препускаше сърцето ѝ.

— Ти, кралице моя, изглеждаш прекрасно, каквото и да носиш. — Дядо Ярви се обърна да си върви.

— Не. — Скара не можа да повярва колко спокойно прозвуча. Изведнъж я обзе странно спокойствие. Сигурно точно това е изпитвал Бейл Строителя преди битка. Вярно, тя не беше боец, но това тук беше нейното бойно поле и тя беше готова за битка.

— Не? — Дядо Ярви се обърна и усмивката му повехна. — Дойдох да ти кажа какво ще стане оттук насетне, не да искам мнението ти, или може би съм те надценил…

— Не — повтори Скара. Думите са оръжия. Нейните оръжия. — Баща ми умря за Тровенланд. Дядо ми умря за Тровенланд. Аз се отказах от всичко в името на Тровенланд. Докато съм жива, няма да допусна страната ми да бъде разкъсана като труп от глутница вълци.

Първият пастор пристъпи към нея и изпитото му лице се сгърчи от ярост:

— Не си и помисляй да ми се опълчваш, ти, кльощава вейка със слаб стомах! — кресна в лицето ѝ той и забоде пръст в гърдите си. — Нямаш представа аз какво съм пожертвал, аз какво съм изстрадал! Не знаеш в какъв огън съм кован! Нямаш нито златото, нито хората, нито мечовете…

— Само половината война се води с мечове. — „Усмивката не струва нищо“, казваше майка Кайър и Скара го дари с най-лъчезарната усмивка, на която бе способна, докато измъкваше незабелязано листчето хартия от ръкава си. Сгъна го на две, стисна го с два пръста и му го подаде. — Имам подарък за теб, дядо Ярви — каза тя. — От Яркия Йълинг.

Може и да нямаше по-лукав и мъдър мъж в земите около Разбито море от него, но Скара знаеше как да чете по лицата и потрепването на скулата му не ѝ убягна. В този момент знаеше със сигурност, че онова, което прошепна в ухото ѝ Яркия Йълинг, е било истина.

— Че съм кльощава вейка, така е, признавам си — продължи тя, когато Ярви сграбчи листчето хартия от ръката ѝ. — Казвали са ми също, че крия страховете си в стомаха. Но през последните няколко месеца и аз минах през огъня. Разпознаваш ли почерка?

Той вдигна очи и стисна зъби.

— Предположих, че ще го разпознаеш. Явно майка Кайър е проявила голяма далновидност — като ме научи да чета.

Лицето му отново потрепна.

— Много неблагоприлично от нейна страна да допусне тайната на писмото да излезе извън Събора.

— О, майка Кайър беше способна на всякакви неблагоприличия, когато става дума за бъдещето на Тровенланд. — Сега тя сниши глас и придаде коравина на гласа си. Сега беше моментът за демонстрация на сила. — Аз също.

Дядо Ярви смачка листчето в треперещ юмрук и това накара усмивката на Скара да се разтегли още повече.