Джо Аберкромби - Половин война

— Няма проблем, задръж това — каза тя. — Йълинг ми даде цяла кесия с подобни послания. Имам пълно доверие в седем души, пръснати в различни краища на Тровенланд. Никога няма да разбереш кои са. Никога няма да откриеш къде са. Но ако стане така, че ми се случи някоя злополука, ако се спъна в тъмното, да кажем, и падна през прага на Последната врата, посланията ще бъдат разпратени навред. Ще се разчуе за тях по всички брегове на Разбито море. И всички ще научат, че… — тя се наведе и прошепна, — предателят в редиците ни е бил отец Ярви.

— Никой няма да повярва — отвърна той, но лицето му видимо пребледня.

— Вестта ще стигне до ушите на мастър Хъннан и воините от Гетланд. Ще научат, че ти си предал любимия им крал Удил.

— Не ме е страх от Хъннан — каза той, но ръката му потрепери върху елфическия жезъл.

— Вестта ще стигне до ушите на Златната кралица на Гетланд. Ще научи, че собственият ѝ син е предал града ѝ в ръцете на врага.

— Майка ми никога няма да се обърне срещу мен — отвърна той, но Скара забеляза сълзи в очите му.

— Вестта ще стигне до ушите на Трън Бату, чийто съпруг, Бранд, беше убит в нападението на Торлби, което бе възможно само благодарение на теб. — Гласът на Скара беше студен като лед и безмилостен и неуморен като прилива. — Но тя може би не е чак толкова непреклонна, колкото изглежда и ще е готова да ти прости. Не знам, ти я познаваш по-добре.

И точно както огъвана бавно пръчка се пречупва изведнъж, дядо Ярви изхълца и сякаш всичката сила от краката му го напусна. Той залитна назад, спъна се в каменната пейка, изпусна жезъла си и се тръшна на камъка. Остана да седи така, облещил пълни със сълзи очи, вторачен в Скара. Или може би се взираше през нея, в нещо, което само той виждаше зад гърба ѝ.

— Мислех… че ще успея да заблудя Йълинг — прошепна той. — Мислех, че ще се хване на няколко подхвърлени като примамка малки истини и ще клъвне голямата лъжа, когато му дойде времето. Но накрая той хвана мен в мрежата си с този ход при проливите. — От едно от очите му се откъсна сълза и се търкулна по хлътналата му буза.

— Съюзът ни беше пред разпад. Решимостта на крал Удил отслабваше. Майка ми виждаше повече печалби и ползи в мира. Не можех да се доверя на Горм и Скаер. — Той сви сакатата си ръка в юмрук. — Но съм дал клетва. Слънчева и лунна клетва. Да отмъстя на убийците на баща ми. Не можех да си позволя да има мир. — Той замига глуповато и сълзите рукнаха по лицето му. Може би за пръв път в този момент Скара осъзна колко млад беше той. Само няколко години по-възрастен от нея.

— И казах на Яркия Йълинг да нападне Торлби — прошепна той. — Да предизвика истинско възмущение у хората. Да няма повече връщане назад. Казах му къде и как да нападне. Не исках Бранд да умре. Боговете са ми свидетели, не исках, но… — Той преглътна, задави се и провеси глава на гърдите си, сякаш всичкият товар от направеното от него се струпа едва в този миг на раменете му. — Стотици взети решения и всяко от тях в името на всеобщото благо и по-малкото зло. Хиляда направени крачки и всяка нетърпяща отлагане. — Той сведе поглед към лежащия на земята елфически жезъл и лицето му се сгърчи от погнуса. — Как стана така, че ме доведоха дотук?

В този момент Скара вече не изпитваше омраза към него. Само съжаление. Тя самата беше затънала до шия в съжаления и знаеше добре, че никой не можеше да го накаже повече, отколкото той самият. Тя не можеше да го накаже. Нуждаеше се от него, прекалено много.

Клекна пред него и веригата ѝ издрънча тихо, когато протегна ръце и взе в шепи обляното му в сълзи лице. Сега бе моментът да покаже състрадание. Щедрост. Милост.

— Чуй ме сега. — Тя разтърси главата му и очите му се извърнаха към нея. — Нищо не е изгубено. Нищо не е непоправимо. Аз те разбирам. Аз знам колко тежи властта и не те съдя. Но трябва да се държим един за друг, ако искаме да минем през това.

— Един за друг, или като роб, окован във веригата в ръката на господарката му? — промърмори той.

— Като съюзници, обединени от обща цел. — Тя изтри с палец сълзите от бузите му. Сега бе моментът да покаже остър ум и хитрост. Да сключи сделка, за която щеше да ѝ завиди дори Златната кралица. — Аз ще съм кралица на Тровенланд, не просто на думи, в действителност. Няма да коленича пред никого и ще се радвам на пълната подкрепа на Събора. Сама ще взимам решенията, от които зависи съдбата на народа ми. Когато преценя аз, тогава ще се омъжа и ще избера сама съпруга си. Протоците принадлежат толкова на Ютмарк, колкото и на Тровенланд. Половината от таксите, които събира майка ти, ще влизат в моята хазна.