Ник Харкауей - Машина за ангели

Вероятно не е учудващо, че Ейри има твърди като диамант възражения по повод отровата. Той смята котките за уроци в пътешествието през живота. Котките, обяснява, са божествени вестители на търпението. Джо, чието рамо още го наболява след разминаването на косъм преди две седмици, отбелязва, че котките са сатанински вестители на раздор и сърбежи. Ейри възразява, че и това е възможно, но поради промисъла на непогрешимото божество, ако и да са сатанински вестители на раздор и сърбежи, те все пак си остават също и учители, пратени от Космическото единство.

— Те са сами по себе си — казва Ейри, понесъл тазсутрешната партида органични млека, част от които изтичат през найлоновите си пликове — възможност за самообразование.

— …по първа помощ и зарази — мърмори Джо Спорк.

— И в по-възвишени области. Вселената ни учи за Господа, Джоузеф.

— Не и котките. Или поне не тази котка.

— Всичко в този свят е своеобразен урок.

Тази реплика на собственика толкова се приближава до подобна, споделена от дядо Спорк веднъж, че Джо, дори след безсънна нощ и лоша котешка сутрин, все пак усърдно кима.

— Благодаря, Ейри.

— Винаги си добре дошъл.

— Все още искам отрова за котки.

— Хубаво! Значи имаме много на какво да се учим един друг!

— Сбогом, Ейри.

— Au revoir [12] Фр. — довиждане. , Джоузеф.

Почти е стигнал входната си врата, когато чува да го викат. Гласът е пресеклив и астматичен — по-скоро е пъшкане, не крясък, но при все това пронизва покоя на „Куойл Стрийт“. Гълъбите нервно се нагъчкват в задната алея отстрани.

— Ехо? Мистър Спорк?

Джо се обръща и съзира рядко и странно зрелище: как тича дебел мъж.

— Мистър Спорк?

Наистина тича. Не е бърз — макар да стъпва пъргаво, както и мнозина други дебелаци, — но пък е набрал сериозна инерция и има мощни бедра, така че не подтичва, не препуска и не търчи, а наистина тича. По това напомня на Джо за дядо му по майчина линия — касапинът, с бръсната глава и с отразили се по него множество порции шунка с яйца. Този екземпляр има същото туловище, но не и мощта му, и е някъде между трийсетте и петдесетте.

— Ехо? Дали бихте ни отделили минутка?

Да, „ние“, понеже всъщност са двамина — единият е дебел, а другият — слаб, и той е скрит зад огромния си спътник, носи се припряно по дирите на кита.

Дебелият му е подвиквал, запъхтян, докато се носи по „Куойл Стрийт“. Джо спира и чака, като се надява да избегне възможни сърдечни драми или сблъсък, и по някакъв странен фокус двамата господа го достигат на практика едновременно. Слабичкият се заема с говоренето. Той е по-възрастен, попрошарен и по-премерен, а и по-притворен.

— Скъпи ми мистър Спорк! Дали пък няма да е по-удобно да влезем вътре? Ние представяме — освен всички други, нали разбирате, — представяме музеите на механичната история „Логънфийлд“ в Единбург и Чикаго…

Само че в гласа му липсва шотландската напевност — дикцията му е чисто английска, с извинителна нотка. Изреченията му не завършват и с повишаване на тона, както е съвременната мода при американците, а прекъсват твърдо, с понижаващ се и ясно отрязан край.

— Въпросът, боя се, е донякъде деликатен.

Деликатен. Джо не обича деликатните неща. О, даже много ги харесва, когато става дума за часовници и механизми, но в реалния живот терминът означава съдебна разправия, пари и усложнения. Понякога ще рече също и че пътя към дома е намерил поредният дълг или престъпление на баща му и предстои да чуе как Матю е ограбил всичките спестявания на свой съратник или е отмъкнал безценна вещ и ще се наложи да обясни, че не — съкровището на Матю Спорк не му принадлежи, за да го раздава; че в наследство му е оставен само празен кожен куфар и вързоп с вестникарски изрезки, описващи най-невероятните изпълнения на татко му. Парите на Матю са изчезнали и никой не знае къде са потънали — дори и съпругата му, а също и синът му, не го знаят и кредиторите му. В този случай обаче въпросът, изглежда, е свързан лично със самия Джо.

В малкия приятелски кръжец на Джо Спорк има само един човек, чийто живот понякога се усложнява от проблеми със закона.

Били, плешив негодник такъв, в какво си ме набутал? Чернилка и горчилка, знам си аз!

„Чернилка и горчилка“: заклинанието на Нощния пазар за крайна сериозност, за катастрофа и зла участ. Джо изпитва непреодолима нужда да побегне.