Ник Харкауей - Машина за ангели

Един АНГЕЛ, освен всичко друго, е знакова златна английска монета с архангел Михаил на нея, която е имала специални функции: давала се е като знак, че болникът е бил докоснат от английския крал, а както всички знаем, кралят е въплъщение на божията сила и докосването му лекува всякакви болести, от скрофулоза до проказа…

Оттам „ангели“ са се наричали притежателите на тази благословена монета — онези, които са били смъртници, но са били чудотворно излекувани и са се възнесли блажени още приживе.

Гангстерът е синът на града, владее езика му и го познава, с все странните му и нечестни занаяти и ужасните му предизвикателства; стиска здраво живота си като плакат, като сопа.

Робърт Уаршоу [1] Robert Warshow — американски есеист и писател.

В седем и петнадесет сутринта в спалнята си — малко по-студена от вакуума на космоса — Джошуа Джоузеф Спорк [2] Spork (англ.) — хибрид от вилица и лъжица (лъжица със зъбци); споркът е изобретен през 1870 г. и е учудващо популярен и до днес. — Б. пр. носи въздлъжък кожен шлифер и чифт от бащините си чорапи за голф. Папа Спорк не беше роден играч на голф. Като изключим всички други разлики, истинските любители на играта не се сдобиват с чорапите си посредством кражба на пял камион с товар, предназначен за дружеството в Сейнт Андрюс [3] Град недалеч от Единбург, известен като, домът на голфа“ — там през 1754 г. е учредено дружеството The Royal and Ancient Golf Club of St Andrews (Кралски и древен голф клуб на Сейнт Андрюс), който днес има законодателно право върху играта в цял свят (с изключение на САЩ и Мексико). — Б. пр. . Така не се прави. Голфът е религия на търпението. Чорапите се появяват в живота и го напускат, а мъдрият играч на голф изчаква да забележи желания от него чифт и го купува без суетене. Идеята да се тикне картечен пистолет „Томпсън“ в лицето на едрия шофьор шотландец и да му се каже да слиза от кабината, че инак ще я декорира… ами, така де. Човек с подобно поведение никога няма да си свали хендикапа под двуцифрено число [4] Броят на допълнителните удари, позволени на играча за достигане на резултат, близък до съответния пар на игрището. — Б. пр. .

Хубавото в случая е, че Джо не смята тези чорапи за собственост на Папа Спорк. Те са просто един от двата хиляди чифта, наследени, когато баща му отиде в големия небесен пандиз, част от съдържанието на склад на самообслужване на „Брик Лейн“. Той върна плячката, поне колкото му беше по силите — наследи странна, шарена колекция, извънредно типична за присъщия на Папа Спорк твърде ексцентричен престъпен живот, — и се оказа, че са останали няколко куфара с лични вещи, семейни библии и албуми, разни дреболии и финтифлюшки, които бащата на Джо явно бе откраднал от своя баща, и няколко чифта чорапи, които председателят на клуб „Сейнт Андрюс“ му предложи да запази като спомен.

Оценявам жеста с връщането, не ви е било никак лесно да го сторите — каза му председателят по телефона. — Стари рани и тъй нататък.

— Всъщност просто се срамувам.

— Мили Боже, ама недейте! Достатъчно лошо е, че греховете на бащите ще се предадат и прочие, та да вземете и да се срамувате от тях. Моят баща беше в Бомбения отряд. Помагаше да планират бомбардировките на Дрезден. Представяте ли си? Кражбите на чорапи са направо добродетелна проява спрямо това, какво ще кажете?

— Предполагам.

— Това с Дрезден е било по време на войната, разбира се, така че сигурно тогава си е било в реда на нещата. Голям героизъм, без съмнение. Но съм виждал снимки. А вие?

— Не.

— Постарайте се и да не ви попадат, честно. Запечатват се в паметта. Но ако някога ви се случи по някаква проклета от Бога причина, сигурно ще се почувствате по-добре, ако носите чифт чорапи с шарка на ромбчета. Слагам няколко в колет. Ако това ще намали вината ви, ще избера абсолютно най-ужасните.

— О, да, ами добре. Благодаря ви.

— Аз самият съм пилот, да знаете. Цивилен. Едно време ми харесваше, но напоследък не мога да прогоня от мислите си онези ми ти сипещи се фугасни бомби. Та малко съм се поотказал да летя. Срамота, честно казано.

— Да, така е.

Следва пауза, докато председателят на дружеството обмисля възможността да е разкрил за себе си доста повече, отколкото е възнамерявал.