Ник Харкауей - Машина за ангели

Някъде от вътрешността на халето се разнася странно пронизително мълчание. Потайната тишина на ловеца: Паразита, обявил война почти веднага след запознанството си с Джо, влиза всяка заран през прозореца, който стои отворен, за да не става твърде задушно в сградата при включване на парното, и се спуска тихомълком да дебне от мухлясалата рамка на кухненската врата. Когато Джо мине отдолу, котката му скача на раменете, вади нокти и се пързаля по гърба му в опит да го обели като ябълка. Белезите от битката личат по кожения шлифер, а и, ох, кожата отдолу — понеже при първата подобна случка младежът беше само по горнището на пижамата си.

Днес, уморен от сутрешната партизанска война, Джо обмисля и вероятността, макар в момента да е самотен, някой ден да доведе истинска жена на това място и тя да не желае да бъде скалпирана от досадна котка, когато се упъти да свари чай, вероятно заметнала раменете си с някоя негова риза, чийто ръб милва елегантните й бедра и разкрива съвсем тясна ивичка от задничето… По тази причина младежът преценява, че е време да ескалира военните действия. Късно снощи е намазал тънък слой вазелин на касата на вратата. Старае се да не размишлява върху естеството на живот, в който пикът на вълнението са враждебните взаимоотношения със същество с приблизително същите разум и емоционалност, колкото и бутилка за мляко.

Аха. Това прошумоляване: копринената опашка, която погалва стойката за чаши с добродушните й, разнокалибрени порцеланови обитатели. Това изпукване: настъпената дъска на пода до стената; това тупващо тропване е скокът на животното от шкафа… и този забележителен, бесен трясък сигурно е шумът, който то издава при рикошет от отсрещната стена, след като се е хлъзнало по перваза. Следва… да! Това унизително издумкване е ударът в пода.

Джо влиза в кухнята. Паразита го зяпа от ъгъла с очи, преливащи от възмущение и омраза.

— Примат — просвещава го Джо и завърта длани. — Използва инструменти. Противостоящи палци.

Паразита го изпепелява с поглед и се изнася.

Понеже Джо е постановил по този начин Ден на победата над котката, в природата на нашия свят е той незабавно да бъде отстранен от върха на йерархията на бозайническото превъзходство посредством сблъсък с куче.

За да стигне до първата си среща, Джо Спорк избира да мине напряко — през Каналджийския обход [8] Лондонските каналджии боклучари (Toshers — англ., от Tosh, боклук, глупост) са „професионални“ нещотърсачи — събират изхвърлените в канализацията на града ценности. Подземният им свят се управлява от кралица Боклуче, капризната Дама на късмета. — Б. пр. . Това като цяло извънмерно противоречи на личната му политика. Той задължително взима автобус или влак, та дори понякога сяда да шофира, понеже използването на Обхода е признание за части от живота му, които вече не намира за полезни. Само че откритието на поредната градина, пълна с жертви на Вон Пери, е породило силни брожения из вестниците и свободната преса по отношение на естеството на човешката престъпност — а точно тази тема Джо особено силно би искал да избегне.

В същото време някои скорошни събития са го разтърсили до мозъка на костите, а Каналджийският обход поражда усещането за сигурност и близост, каквито за него улиците отгоре никога не са придобивали. Може да вини за това детството си, но тъмните улички и пълните с дим стаи му се струват по-успокоителни от шопинг центровете и озарените от слънце улици. Въпреки че — дори самият Джо да не беше взел решение да стане нов човек — с онези дни е свършено. Повечето от Старите съучастници са измрели рано. Само спомен е вечно променливият бандитски кралски двор, в който младежът е израснал. Неколцина познайници още се навъртат наоколо, пенсионирани или променени и закоравели, но са се спаружили или изчезнали всички гениални скутове на престъпността, в които е седял малкият Джо Спорк и от чиито наблюдателници е бил посветен в тайните на стотици скандални подвизи.

Междувременно кошмарът на Англия днес е Вон Пери. Надминава и ислямските екстремисти с раниците, и полицаите, които стрелят по девет пъти в главите на водопроводчици само защото не са видимо бели. Напоследък най-големият страх на всеки със здрав разум в главата е, че Пери не е единствен и сред ширналите се житни поля и зелени ливади на родината се крият и други плувнали в кръв убийци, способни да отключат бравите на прозорците ти и да се промъкнат в стаята ти посред нощ само за да те разчленят на парчета. Пери в момента е задържан под стража — държат го в някаква болница със специален режим, под наблюдението на доктори, — но самата му поява е наранила дълбоко нацията.