Ник Харкауей - Машина за ангели

Вместо това казва:

— Моля, влезте.

Прави го, понеже негово верую е, че Англия е справедлива земя и опитът му подсказва, че дори там, където законът е огънат или строшен, малко съдействие и любезност могат да изгладят някои изумително големи неравности по пътя.

Дебелият влиза първи и слабият го следва, а Джо върви последен, за да наблегне, че не бяга, даже обратното — в леговището му са по негова покана. Предлага на гостите чай и удобни кресла, които те със съжаление отказват. Така че той си прави запарка и слабият преценява, че може би в крайна сметка би искал и той, и вкарва и една сладка като част от сделката. Дебелият пие вода — и то много. И когато всички са се освежили и Джо ги е развел из по-интересните части на работилницата си (полусглобения робот за игра на шах, който прави по поръчка в стил на знаменития турчин, състезателните кончета на пружина, единбургските часовници в кутии), слабият господин сплита пръсти, сякаш да подскаже, че е време да започват.

— Аз съм мистър Титуисъл [13] Titwhistle (англ.) — свирката, която се поставя на чучурите на млековарките и предупреждава при завиране. Букв. Цицосвирец. — Б. пр. — заявява слабичкият господин, — а партньорът ми е мистър Камърбанд [14] Cummerbund (англ.) — пояс (официален, за костюм с фрак); така се нарича също и остатъкът от кожичката на пенис, който е бил обрязан. — Б. пр. . Боя се, че това са истинските ни имена. Животът е капризен наставник. Ако в даден момент изпитате желание да се изсмеете, и двамата сме достатъчно големи да споделим шегата!

Той демонстративно озъбва малка усмивчица — колкото да покаже, че и това му е по силите. Камърбанд се потупва по шкембето в знак, че и той също е достатъчно порасъл за тази, пък и за цяла камара други шегички.

Джо Спорк приема това за специално изпитание. Усмихва се любезно, дори мило — човек, който знае какво е да имаш странно име и не изпитва желание да се изсмее. Вместо това протяга ръка и на двамата си гости. Камърбанд се ръкува лекичко. Кожата му е много мека и ръкостискането е нежно, но ентусиазирано. След малко Джо се откопчва и се обръща към Титуисъл.

Той не се навежда напред за размяна на поздрави. Остава изправен и неподвижен, чувства се удобно в собствени води. Ръкува се, сякаш нащрек, че Джо може всеки миг да се подхлъзне и да падне и в такъв случай би му потрябвала опората на здраво стъпилите му обувки осми номер [15] По европейската номерация — обувки 42 номер. — Б. пр. и силата на скелетоподобните му бедра. Косата на Титуисъл е доста оредяла — същински ореол, обгърнал главата му като власинките на спаружена праскова. Заради това е невъзможно да се прецени възрастта му. Четирийсет и пет? Шейсет?

Гледа право в лицето на Джо, твърде спокойно и без притеснение. В очите му — които са сиви и благи — не се забелязва и искрица нехаресване или неодобрение. По-скоро са очи, които излъчват съболезнования или медитират. Титуисъл разбира, че разни малки неразбирателства възникват редовно и че интелигентните и целеустремени хора винаги са в състояние да ги заобиколят по един или друг начин. Ако Джо се подхлъзне, Титуисъл няма да се поколебае да го подкрепи. Не вижда причина за неприятни сблъсъци между хора, които в момента са на противоположните страни на законова партия тенис. Преди всичко е приятен човек.

Джо открива, че всичките му стари, неизползвани и нежелани инстинкти се юрват към повърхността.

Тревога! Тревога! Натискай сирената за потапяне и изпразвай цистерните! Плавай тихо, потапяй се дълбоко!

Чудно каква ли е причината. Поглежда към ръката, която още стиска неговата, и не вижда часовник. Джентълмени от този сорт рядко оперират без часовници, но пък те предават по нещо за личността на собственика си. Разбира се, ако човек желае да избегне подобна комуникация… Погледът на Джо се стрелва към палтото на Титуисъл и открива онова, което търси: джобен часовник на верижка, без никаква украса. Няма амулети, няма масонски значки, няма клубни лога. Липсват лични знаци или емблема. Никакви военни пагони. Празно, голо пространство на изложена на показ вещ. Джо връща поглед на китката. Бутонели. С обикновени глави. Вратовръзката също е масово производство. Този човек е загадка. Скрил е същността си.

Джо поглежда отново към лицето на Титуисъл. Взира се в ясните му, добронамерени очи и открива, че е сигурен точно в едно: че мистър Титуисъл, добродушният любител на шери и член на съвета в град Бат, би си останал с все същото състрадателно и доброжелателно изражение на лицето, дори ако те души със струна от пиано.