Кристофър Прийст - Престиж

Тя ме въведе в стаята, където се бяхме срещнали за пръв път и затвори решително вратата зад нас. Сякаш беше доловила желанието ми за бягство и искаше да ме задържи възможно най-дълго. На една ниска масичка между няколко удобни кресла и канапе беше оставен поднос с бутилки, чаши и сребърна кофичка с лед. Една от тях беше вече пълна с голямо питие, без съмнение приготвено от мисис Мейкин. Кейт ми даде знак да седна и попита:

— Какво да бъде?

Всъщност предпочитах чаша бира, но на подноса имаше само силен алкохол.

— Каквото пиете вие — отговорих.

— Американско ръжено със сода. Искате ли от моето?

Отвърнах утвърдително и проследих как приготвя питието ми. Когато най-после се настани на канапето, тя подви крака под себе си и пресуши почти половината чаша уиски на един дъх.

— Колко време можете да си позволите да останете? — попита тя.

— Може би само за това питие.

— Искам да ви питам за много неща.

— Защо?

— Заради случилото се, когато бяхме деца.

— Мисля, че едва ли ще ви бъда от голяма полза — отговорих.

Очевидно обичаше да пие и бе свикнала с алкохола. Това ми помогна да се почувствам на позната територия; прекарвах по-голямата част от уикендите на по питие с приятели. Очите й обаче продължаваха да ме тревожат, защото непрестанно гледаше ту в мен, ту някъде настрани, ту отново мен, създавайки ми усещането, че в стаята има още някой, когото не можех да видя.

— Отговорите с по една дума биха ни спестили много време — каза тя.

— Добре.

— Имате ли еднояйчен брат близнак? Или такъв, който е умрял много млад?

Нямаше как да прикрия стреснатия си вид. Оставих чашата, преди да съм разлял още от съдържанието й, и попих течността, плиснала по обувките ми.

— Защо питате? — попитах.

— Имате ли? Имали ли сте?

— Не зная. Мисля, че съм имал, но така и не успях да го издиря. Искам да кажа… Не съм сигурен.

— Според мен ми дадохте отговора, който очаквах — каза тя. — Но не и онзи, на който се надявах.

— Ако всичко това има нещо общо със семейство Бордън, мога веднага да ви кажа, че не зная нищо за него — казах аз.

— Да, но сте Бордън.

— Бил съм, но фактът не значи нищо за мен. — Внезапно си представих кръвната линия на тази млада жена, поколение след поколение, простиращи се без прекъсване в продължение на триста години назад в миналото: същото име, същата къща, същото всичко. Корените на моето семейство стигаха до тригодишната ми възраст. — Мисля, че не разбирате напълно какво означава да бъдеш осиновен. Бил съм само дете, малко момченце, когато баща ми ме е отстранил от живота си. Ако прекарам остатъка от моя живот в страдания по въпроса, няма да ми остане време за нищо друго. Много отдавна престанах да мисля за това. Сега имам ново семейство.

— Обаче брат ви си остава Бордън.

Винаги когато споменаваше брат ми, усещах пристъп на вина, загриженост и любопитство. Сякаш го използваше, за да преодолее защитата, която си бях изградил. През целия ми живот съществуването на брат ми бе нещо сигурно, нещо, което пазех в тайна, част от мен, до която не допусках никого. И все пак тази непозната говореше за него така, като че ли го познаваше.

— Защо проявявате такъв интерес? — попитах аз.

— Когато за пръв път чухте за мен, научихте името ми, то говореше ли ви нещо?

— Не.

— Чували ли сте за Рупърт Анджиър?

— Не.

— Или за Великия Дантон, илюзиониста?

— Не. Единственият интерес, който проявявам към истинските си родители, е свързан с надеждата ми някой ден да открия следите на брат си.

Докато разговаряхме, тя отпиваше бързо от уискито си и сега чашата й бе празна. Наведе се, за да си налее и опита да направи същото с моята. Знаейки, че по-късно ще шофирам, успях да я отдръпна, преди да ми сипе.

— Вярвам, че съдбата на брат ви е свързана с нещо, случило се преди сто години. С един от моите предшественици, Рупърт Анджиър. Твърдите, че никога не сте чували за него, и наистина няма причина да е иначе, но той е бил сценичен фокусник в края на миналия век. Работел е под псевдонима Великия Дантон. Станал е жертва на серия от злостни нападения от страна на мъж на име Алфред Бордън, вашия прадядо, който също е бил илюзионист. Значи наистина не сте чували нищо за тези събития?

— Разполагам само с книгата. Допускам, че вие сте я изпратили.

— Двамата враждували и това продължило с години. Нападали са се един друг непрестанно, обикновено чрез намеси в представленията си. Историята на враждата им е описана в книгата. Или поне неговата страна от нея. Прочетохте ли я?