Майкл Салливан - Розата и бодилът

— Дори не бих могъл да го назнача за ковчежник или пазител на държавния печат, та какво остава за канцлер!

— Тогава защо не назначихте лорд Екзитър? Той е ваш братовчед и, ако не се лъжа, непосредствен кандидат за трона след децата ви.

Лео прихна.

— Абсолютно си прав.

— Две причини. — Амрат Есендън започна да отброява на пръсти. — Първо, маниакалната му омраза към империалистите. Той си мисли, че всеки, който вярва в наследника на Новрон или подкрепя църквата, е негов смъртен враг. Аз съм владетел и също имам интерес да видя как мечтата за обединена империя избледнява. Освен това човек с неговите възгледи е винаги полезен. Моите предци са проливали кръв, за да запазят Меленгар независим. Короната ми е струвала дълги войни. Самата идея, че е възможно наследникът един ден да изникне и всички просто ще коленичат пред него… обидно е!

А църквата продължава да насажда този противен мит. Изглежда, че кралство Уорик започва да споделя възгледите й. Щом най-силното кралство в Аврин не е защитено от подобно влияние, какво остава за нас. Истината е, че аз подкрепям Саймън. Но не мога да си позволя да си навлека враждата на Клоувис или сина му.

— А каква е втората? — попита Брага.

Кралят объркано погледна събеседниците си.

— Втората причина, която не ти позволява да назначиш Саймън — напомни Лео.

Амрат се усмихна към Брага.

— Защото го мразя. Той е истински трън в очите ми. Той се ползва с пълно неодобрение, затова непрекъснато ме ръчка и се опиянява от позицията си на един от най-могъщите и ненавиждани благородници в кралството. И най-лошото е — изръмжа Есендън, отново извил глава към прозореца, — че в една евентуална война Лео и Саймън са хората, които не бих заменил за нищо на света. Истина е, че Екзитър ме мрази. В това няма нищо лично, той мрази всички. И характерът му е отвратителен. Но той обича кралството. Може да е арогантен и заблуден, но освен това е и неуморим в старанието си да направи Меленгар по-добро и по-безопасно място. Именно по тази причина го назначих на сегашната му длъжност. Обзалагам се, че купища престъпници са напуснали границите ни в деня, в който обявих назначаването му. А ти не се притеснявай, когато го опознаеш, ще се научиш да го презираш по-добре.

— Просто не съм сигурен, че съм най-подходящият кандидат за канцлерския пост — рече Брага. — Не съм родом от кралството и съм служил сред рицарите на църквата.

— Ако погледнем извън политиката, постижението е значително — изтъкна Лео. — Серетското старание към съвършенство е пословично.

— И все пак аз съм тук само от година…

— Пърси — меко го прекъсна кралят, — когато се ожени за Клер, ти се превърна в част от семейството.

— Кръвта хартия не става — възрази Брага.

— Не прибързвайте да смятате, че Саймън има кръв. Ние още не сме установили със сигурност наличието на сърце — каза Лео. — Иначе сте прав. Макар самият аз да ви намирам за по-подходящ кандидат от лорд Екзитър, изтъкнатата роднинска връзка би накарала мен и останалите благородници да подкрепим него, ако с Мечока и близките му се случи нещо. — Лео потръпна и с официален тон се обърна към приятеля си. — Бъдете здрав, Ваше Величество.

Кралят се подсмихна.

— Да, точно това е причината, поради която искам да живея: за да не ти създавам проблеми.

— Ще считам това за обещание.

Брага погледна към медальона на службата си.

— Да можеше Клер да бе останала жива… — поде той. Последва неловка тишина.

Ставаше дума за сестрата на съпругата на Амрат. За разлика от по-голямата си сестра, тя не бе могла да си намери съпруг; когато баща им бе починал, Клер бе дошла да живее в Меленгар. Определено ситуацията в Акуеста не беше добра, щом внучката на тамошния владетел бе избрала да напусне собствения си дом и да се премести в съседно кралство.

Амрат и съпругата му Ан я бяха приели с радост. Тъй като по онова време Клер надминаваше тридесетте, всички бяха очаквали тя да умре като стара мома, насочвайки цялата си обич към децата на сестра си. Но всичко се бе променило, когато епископ Салдур я бе запознал с Пърси Брага. Тя се бе влюбила в младия фехтовчик и непрекъснато се бе разхождала с широка усмивка.

— Тя те обичаше много. Никога не я бях виждал толкова щастлива, колкото в деня, когато ти даде клетвата си. Клер вярваше в теб, а за мен това е достатъчно. — Амрат се отдръпна от прозореца и отпусна огромната си длан върху рамото на Брага. — Ти си най-подходящ за тази длъжност, Пърси. Не бих се осмелил да дам още правомощия на Саймън. А не мога да поверя поста на Лео. Твоят произход си има и предимства. Посочването на някой друг благородник би породило неудоволствие у останалите; неудоволствие, което бързо би се превърнало в сериозен проблем. Ти нямаш пристрастия, които да натежават в една или друга посока. Само човек с подобна обективност е в състояние да изпълнява задълженията си безпристрастно.