Майкл Салливан - Розата и бодилът

Здесь есть возможность читать онлайн «Майкл Салливан - Розата и бодилът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: MBG Books, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Розата и бодилът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Розата и бодилът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Двама крадци търсят отговори.
В продължение на година Ройс Мелбърн се е опитвал да забрави жената, спасила него и спътника му от сигурна смърт. Тъй като се оказва, че Ейдриън също споделя мислите му, двамата крадци се завръщат в Медфорд, където се натъкват на напълно неочаквано посрещане — Гуен отказва да ги приеме. Тя е станала жертва на влиятелен благородник и се опасява, че Ройс не би се спрял пред нищо, за да отмъсти. С отпращането на крадците красивата калианка се надява да ги защити.
Но тя не осъзнава на какво са способни двамата. Особено когато става дума за голям залог.
За други, подготвящи заговор срещу кралството, уменията на крадците няма да се окажат толкова приятна изненада… cite според класацията на Goodreads.com cite според Fantasy Faction, Best Fantasy Books u Ranting Dragon empty-line
8

Розата и бодилът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Розата и бодилът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Но това означаваше, че обонянието му се е възвърнало!

Остана му само един миг на възторг, защото в стаята вече влизаха войници. Как ли щяха да изпълнят присъдата? Най-вероятно щяха да го обесят. Имаше вероятност да му отсекат главата. Изгарянето на клада също присъстваше сред възможностите — иронична възможност — но надали щеше да бъде използвана; Ройбън смяташе, че пожарите са омръзнали на всички.

Но в следващия момент той си промени мнението. Нищо чудно кралят да пожелаеше огледално отмъщение — да стори с него онова, което баща му бе сторил с кралицата.

Войниците побързаха да отстъпят и да сведат глави, когато кралят влезе. Следваха го принцът и Ариста. И тримата бяха облечени в черни дрехи. Принцесата бе носила тази траурна рокля и при смъртта на лейди Клер.

Всички представители на кралското семейство изглеждаха изнурени, с бледи лица; само очите им бяха обгърнати в цвета на възпаление. Ариста изглеждаше най-мрачна, тя стоеше вторачена в пода.

Ройбън никога не бе виждал Негово величество от толкова близо. Кралят беше огромен; особено от легнала позиция юношата го виждаше като гигант с гъста брада. На вид той споделяше умората на децата си, но неговите очи пламтяха непримиримо.

— Ваше Величество — каза един от войниците. — Това е Ройбън Хилфред, синът на Ричард.

При споменаването на това име кралят потръпна. Може би нямаше да има никаква екзекуция. Може би владетелят щеше да го убие направо в леглото. Поне юношата бе видял принцесата отново и се бе убедил, че тя е в безопасност.

Благодаря ти, Марибор, за този прощален дар.

— Знаеш ли какво наказание се полага на онези, които лъжат своя владетел?

— Смърт? — предположи Хилфред.

— Смърт — потвърди кралят. — Вярно ли е, че в нощта на празненството си напуснал поста си?

— Да.

— В най-добрия случай това е пренебрегване на дълга. А в най-лошия — дезертьорство. Знаеш ли какво е наказанието за дезертьорство?

— Смърт. — В този случай не му се налагаше да отгатва.

— Смърт. — Амрат кимна бавно. — По нечия заповед ли напусна поста си? Заповед на човек от замъка?

— Не. — Ройбън забеляза лека промяна в погледа на владетеля, но нямаше представа как да я тълкува.

— След като си знаел, че изоставянето на поста означава смърт, защо си го направил?

— Замъкът гореше. Принцесата и кралицата бяха останали вътре и никой не се опитваше да ги спаси.

— Какво искаш да кажеш?

— Всички просто стояха и гледаха. Канцлерът нареди…

— Онази нощ беше същински хаос. — Гласът на Пърси Брага се усилваше, защото той се приближаваше от кухнята. — Пламъци, мрак, паникьосани гости…

— Продължи, момче.

— Канцлерът нареди никой да не влиза вътре.

— Истина ли е това? — обърна се Амрат към Брага.

— Да. Тази заповед целеше да предотврати още гибел. Вратите бяха залостени с верига. Нищо не можехме да сторим.

— Истина ли е, че си се изправил срещу собствения си баща? — попита кралят.

Хилфред сведе очи към чаршафа.

— Да.

— Кога си научил, че баща ти възнамерява да убие семейството ми?

— Отгатнах, когато видях, че вратата към вашите покои е запечатана с верига. Татко ми заповяда да се махна. Каза ми, че ме поставил да дежуря на портата за мое добро. Така разбрах, че той е запалил пожара и е омотал веригата.

— Брага казва, че се е сражавал с баща ти и го е убил. Вярно ли е?

Ройбън кимна.

— Не пести думи пред своя владетел — остро каза канцлерът.

Амрат повдигна ръка.

— Няма нищо. Кажи ми, момче, как успя да свалиш веригата? Впоследствие катинарът бе намерен невредим.

— Взех ключа от тялото на баща си.

— Отключил си вратата и си отишъл в стаята на принцеса Ариста?

Юношата отново кимна.

Владетелят се обърна към дъщеря си:

— Това ли е изнеслото те момче?

Ариста не каза нищо. Тя дори не повдигна очи.

— Попитах те нещо. Отговори ми.

— Може би.

— Ариста, погледни го.

— Не искам.

Кралят я погали по косата.

— Защо?

— Мразя го.

— Мра… Но той ти е спасил живота, нали? Изнесъл те е от горящия замък. Има свидетели, които казват, че са го видели да те спасява. Да не искаш да кажеш, че това не е истина?

— Истина е.

— Тогава защо?

— Той не спаси мама. Той я остави да умре! Той остана жив, а тя умря! Той е страхливец, гнусен, подъл…

Ариста се разрида и в отговор на жест от баща й бе изведена.

В този момент Ройбън смяташе, че нещата не биха могли да се влошат повече. И се ненавиждаше заради наивността на тази си мисъл — винаги имаше начин това да се случи. В очите му започваха да се образуват сълзи. Трябваше да се напрегне, за да не им позволи да излязат. Не му се искаше да плаче пред всички тези хора.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Розата и бодилът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Розата и бодилът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Розата и бодилът»

Обсуждение, отзывы о книге «Розата и бодилът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x