Майкл Салливан - Розата и бодилът

— Какво се говори за мен?

Възрастната жена се поколеба.

— Кажи ми. Не мисля, че ситуацията ми би могла да стане по-лоша.

— За това не съм толкова сигурна, Ройбън. Всички казват, че двамата с баща ти сте подпалили двореца.

Ройбън не беше осъзнал заспиването си — до момента, в който тропането го събуди. Завърналото се съзнание веднага доведе познатата болка. Връхлетялата агония го изпълни с омраза към чукащия по вратата.

Минаващата край леглото му Дороти се извини и добави:

— Не очаквам никого. Може би са открили още някой клетник, който се нуждае от грижите ми.

Тя изчезна отвъд тухления комин, разсичащ средата на покрива. Грубата колона бе обгърнала готварска пещ, отворена от две страни и украсена с тенджери и почернели прибори. Под тавана висяха тигани, кофи, чаши и купи, а над сводестия вход, където стопаните на дома обикновено биха окачили герба си или някой важен меч, Дороти бе закачила захабена метла.

Домът й се състоеше само от три стаи: кухнята, малко кътче зад дървена врата, където стопанката спеше, и стаята, в която лежеше Хилфред. Едва сега юношата забеляза лавиците с прилежно обозначени глинени съдчета. Сред тях той откри още имена на билки, а също и по-смущаващи названия като крака от плъх и заешки уши.

Последва отварянето на вратата.

— Ваше Преосвещенство? — сепнато каза Дороти.

— Той буден ли е?

— Спеше. Момчето е пострадало много сериозно. Нуждае се от…

— Но е идвал в съзнание?

— Да, Ваше Преосвещенство.

Ботуши удариха дървения под; вратата се затвори. Под сводестата врата премина възрастният епископ, който бе наблюдавал пожара. Червено-черната му одежда рязко контрастираше на фона на сивеещия дом.

Защо епископът е дошъл да ме посети? Заради последно помазване? Но тогава би дошъл някой свещеник.

— Как се чувстваш, синко?

— Добре — предпазливо отвърна Хилфред. Болката го разсейваше, затрудняваше мисленето му. Колкото по-малко кажеше, толкова по-добре.

Епископът го погледна объркано.

— Добре? Та ти едва не изгоря жив, момчето ми. Боли ли те?

— Да.

Епископът мълчаливо го изчакваше да продължи, но след като видя, че чака напразно, той се навъси и каза:

— Трябва да поговорим… Ройбън беше, нали? Какво си спомняш от нощта на пожара?

— Спасих принцесата.

— А преди това? Брага казва, че открил теб и баща ти заедно. Вярно ли е?

— Да, опитвах се да го спра.

Епископът сви устни и наклони глава назад.

— Така казваш ти. Но също толкова вероятно е да си му помагал.

— Не. Бях се изправил срещу него.

— Това пак е само твое твърдение.

Старецът се бе загледал в тавана. Хилфред също проследи погледа му — очите на епископа го принуждаваха да следва насочването им. Може би следващият въпрос щеше да се окаже свързан с окачените да се сушат билки…

Духовникът си придърпа една ниска табуретка и се настани на нея.

— Наред ли е всичко? — надникна иззад комина Дороти. Ройбън предположи, че разговорът протича прекалено тихо за нея. А може би тя чуваше, но не харесваше чутото. Тонът на гласа й загатваше за второто. Юношата осъзна, че възрастната жена му е симпатична.

— Остави ни — нареди свещенослужителят.

Виж, епископът не му беше симпатичен. Хилфред бе запомнил начина, по който привидно благият старец се беше опитал да го спре при пожара. А настоящата му грубост към Дороти определено не действаше в негова полза. Само че юношата се чувстваше прекалено измъчен, за да породи чувство, доближаващо се до гняв или омраза. А и самият епископ не изглеждаше много по-добре: под очите му личаха дълбоки сенки, лицето му изглеждаше изопнато от хронична липса на сън.

Възрастният човек отпусна длани върху коленете си и се приведе напред.

— Ройбън, не мога да ти помогна, освен ако не ми разкажеш всичко. Какво точно ти каза баща ти? — Той се приведе още по-близо. Очите му пламтяха; сега лицето му бе изопнато от напрежение. — Спомена ли някого от съзаклятниците си?

Хилфред се замисли, затваряйки очи. Втренченият в него поглед не се отразяваше добре на паметта му. Все още му се повдигаше, а кожата му тръпнеше като опарена. И същевременно му беше студено. В това състояние припомнянето на подробности от онази нощ се превръщаше в истинско предизвикателство.

Юношата поклати глава.

— Но мисля, че му е било обещано нещо в замяна на пожара. Останах с впечатлението, че той е разгневен на краля. Ядосан заради смъртта на майка ми. Спомена как някой го бил убедил във възвръщането на правдата.