Майкл Салливан - Розата и бодилът

Здесь есть возможность читать онлайн «Майкл Салливан - Розата и бодилът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: MBG Books, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Розата и бодилът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Розата и бодилът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Двама крадци търсят отговори.
В продължение на година Ройс Мелбърн се е опитвал да забрави жената, спасила него и спътника му от сигурна смърт. Тъй като се оказва, че Ейдриън също споделя мислите му, двамата крадци се завръщат в Медфорд, където се натъкват на напълно неочаквано посрещане — Гуен отказва да ги приеме. Тя е станала жертва на влиятелен благородник и се опасява, че Ройс не би се спрял пред нищо, за да отмъсти. С отпращането на крадците красивата калианка се надява да ги защити.
Но тя не осъзнава на какво са способни двамата. Особено когато става дума за голям залог.
За други, подготвящи заговор срещу кралството, уменията на крадците няма да се окажат толкова приятна изненада… cite според класацията на Goodreads.com cite според Fantasy Faction, Best Fantasy Books u Ranting Dragon empty-line
8

Розата и бодилът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Розата и бодилът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— А спомена ли по какъв начин щяло да стане това?

— Не зная.

— Сигурен ли си? Това е много важно, Ройбън. Напълно сигурен ли си?

— Той не каза нищо друго.

Епископът се отпусна назад и бавно въздъхна.

— И ти си се изправил срещу собствения си баща, за да спасиш кралското семейство?

— Да.

— Мнозина ще сметнат това за прекалено невероятно. Кралицата погина в пожара, а кралят е полудял от мъка и страшно копнее да накаже някого. Преди няколко дни той едва не ме уби по време на едно съвещание, на което аз те защитих.

— Защитили сте ме?

— Да. Казах му, че ти си герой, който е спасил дъщеря му. Казах му, че си се втурнал сред пламъците, когато всички останали са оставали неподвижни.

— И?

— Той ме нападна с меча си. Единствено намесата на граф Пикъринг ме спаси от сигурна смърт. Чуе ли името Хилфред, кралят пощурява. Баща ти е убил съпругата му, а твоята кръвна връзка те превръща във виновен. Това е стар закон. За престъпления като измяна преките роднини също биват екзекутирани.

— Защо?

— Защото е прието, че синът или братът ще сторят същото като осъдения.

— Но това е нелепо. Аз я спасих. Върнах се, за да опитам да спася кралицата. Едва не умрях.

— Зная. И ти вярвам. Бях там и искам да ти помогна. Но първо ти трябва да помогнеш на мен.

— Как?

— Помисли си пак: напълно сигурен ли си, че баща ти никога не е споменавал конспиратори, подготвящи убийството на кралското семейство? Кой е щял да му помогне за възвръщането на справедливостта?

— Наистина не зная.

— Със сигурност?

— Да.

— Добре.

— Вярвате ли ми?

— Да, аз ти вярвам, но дали и кралят ще ти повярва? И какво ще направи той?

— Тоест?

Старецът отпусна ръка върху тази на Ройбън, с което го накара да потрепне.

— Някой трябва да си плати за убийството на кралицата, а твоето фамилно име е Хилфред.

* * *

Ройбън потъна в накъсана последователност от кошмари, в която виденията биваха редувани от кратки отрязъци агония. Беше му трудно да отличи реалност от сън. Но болката оставаше единствената постоянна величина. В сънищата си той винаги умираше — винаги изтляваше до смърт. В едно от съновиденията Елисън и Трите злини го бяха наболи на огромен шиш и бавно го въртяха. И не спираха да се кискат, докато кожата му се пропукваше и цвъртеше. В друг от сънищата си той се бе намерил пленен в спалнята на Ариста. В този сън юношата не успяваше да спаси принцесата и тя умираше пред очите му. Сетне пламъците поглъщаха и него. През цялото време той бе крещял към спящата девойка, но тя не бе чула гласа му заради задушавалия го пушек.

По време на идванията си в съзнание Хилфред винаги откриваше Дороти край себе си. Къщата бе достатъчно малка, за да й позволи да чуе бълнуването му и да се приближи в съответния момент. А може би тя просто оставаше до леглото му. Всеки път, когато юношата отвореше очи, съчувствената й усмивка изникваше насреща му.

На сутринта на третия ден след събуждането си той се почувства по-добре. Далеч не можеше да се каже, че се е възстановил, но можеше да определи състоянието си като междинно между мъчително и ужасно, което представляваше значително подобрение. Вече можеше да задържа изпитите течности, а Дороти можеше да го маже с мехлем, без да й се налага да слуша писъците му.

Към средата на деня юношата долови уханието на супа, накарало го да осъзнае, че е гладен. Но пристигането на храната бе изпреварено от тропот на колела и последвали викове. Гласовете бяха груби и остри.

— Направете път за краля!

Ройбън чу как Дороти изпуска някакъв съд. Дано това не беше супата.

— Отворете в името на Негово величество крал Амрат!

Вратата не издаде обичайното проскърцване — тя изпращя заради рязкото отместване.

— Кралят е дошъл да види Ройбън Хилфред. — Гласът беше гръмък и ясен.

— Той не е сторил нищо лошо! — извика Дороти.

— Махни се от пътя, жено.

Хилфред се постара да се подготви — доколкото това беше възможно. Всичко това му изглеждаше някак странно и забавно. А тези му мисли сами по себе си също бяха повод за смях. Колцина ли невинни биваха разсмивани от предстоящите си екзекуции?

Той трябваше да е умрял в двореца. Тогава юношата бе приел смъртта си. С оцеляването си само бе спечелил няколко дни съкрушителна болка. Умирането в сегашното му състояние би представлявало нещо абсурдно, но не и непоносимо. За него смъртта не беше враг, а изпълнена с разбиране позната. Съжаляваше единствено, че няма да може да вкуси от уханната супа.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Розата и бодилът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Розата и бодилът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Розата и бодилът»

Обсуждение, отзывы о книге «Розата и бодилът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x