Майкл Салливан - Розата и бодилът

Но пък и една хубава битка също помагаше. Затова Ейдриън гледаше с охота към изникващите гилдичари. Интересно дали Ройс ги виждаше. В момента Мелбърн бе необичайно разсеян…

В следващия миг спътникът му повдигна глава и отмести Гуен между себе си и Ейдриън.

Цилиндърът бе прибавил към реквизита си и вълнено наметало. Той погледна съм гроба и повдигна шапка.

— Моите съболезнования. — Дори звучеше искрен. Подир това предводителят се обърна към Ройс. — Получих новини от Колнора.

— Първо я пуснете да си иде — нареди Ейдриън.

Цилиндърът погледна към Гуен.

— Не е необходимо. Не бих си позволил да я нараня, не и след нареждането на канцлера. — Тук гласът му изгуби напереността си; той отново погледна към Ройс. — Не и след случилото се с лорд Екзитър — Цилиндърът погледна към Ейдриън — и с хората на шерифа. Знаете ли, че площадните убийства биват приписвани на краля? Той искал да покаже какво се случвало с предателите. Определено подобаващо отвратително, много публично, но малко чудато. Обикновено кралете обичат дневните екзекуции, с много мъчения и още повече писъци пред тръпнеща тълпа. И обикновено това се случва тогава, когато не са отишли да пият със стари приятели.

Цилиндърът замълча. Може би очакваше двамата да кажат нещо. Когато това не стана, той продължи.

— Но мисля, че трябва да е бил кралят. Никой друг не би бил достатъчно луд, за да убие Екзитър и особено да го окачи на показ по такъв начин. Кой, ако не кралят, би могъл да стори подобно нещо и да се измъкне невредим? Само онези с корона могат да убият благородник и да се отдалечат с подсвиркване.

Ейдриън бе започнал да преценява отделните крадци, за да открие най-големите заплахи и разположението им спрямо него. Но крадците не се бяха приближили като предишния път. Не ги бяха заобиколили. Цилиндърът стоеше най-близо, но дори и той не бе прекрачил от тази страна на гроба.

— Но аз съм чувал за нещо подобно и преди. Случвало се някъде на юг, в Колнора. Около две години там имало редица убийства. И то все юристи и влиятелни, не какви и да е хора. А никой нищо не видял. Но нещата не спрели с това. След каймака сянката започнала да избива членове на Черния диамант. Обезобразени трупове били разполагани из градските площади, също като лорд Екзитър неотдавна. Ако убийството на благородник е откачена работа, не зная с каква дума може да се опише откритата вражда с Черния диамант. Този период бил наречен Годината на страха — един от асасините се обърнал срещу бившите си другари. Говори се, че един и същи човек извършил всички онези убийства, а така и не бил заловен. Някои колнорци все още имат кошмари.

— Звучи ужасно. — Ройс бе прегърнал Гуен с една ръка; другата стоеше под плаща му.

— Да. — Цилиндърът ги погледна. — Не бих искал нещо подобно да се случи тук.

— По време на престоя си в Колнора също чух за тези случки — рече Мелбърн. — Аз разбрах, че убиецът бил провокиран.

— Наистина ли?

— А иначе бил приятен човек.

— Обикновен господин, предполагам.

— Не, нищо подобно. Просто от онези хора, които не безпокоят съседите си, ако последните не безпокоят тях.

Няколко минути Цилиндърът размишлява безмълвно. Той погледна към пресния гроб, погледна и към крадците си. Накрая върна погледа си върху Ройс.

— Да разбирам ли, че възнамеряваш да останеш в Медфорд за известно време?

При това питане Гуен извърна глава нагоре, за да погледне Мелбърн.

— Не се бях замислял… ти какво мислиш, Ейдриън?

— Мястото е хубаво.

— Как ти се струва това? — обърна се Ройс към Цилиндъра.

— Нямаме навика да позволяваме на външни крадци да работят…

— Черният диамант също имаше подобни ограничения — по-хладно заяви Мелбърн.

Цилиндърът облиза устни и намести шапката си.

— Така ли? — Той приличаше на пазарящ се продавач, който бива измамван. — Никога не съм ги харесвал особено. Освен това подозирам, че те не биха проявили интерес към територията ни, ако разберат кой се е настанил тук. Не мисля, че би имало проблем да оставим двама ви да преслушате някой и друг джоб.

— Дори няма да усещате, че сме тук — каза Ройс.

— Това ми харесва. Предполагам не възнамеряваш да ми плащаш процент от печалбата си?

— Не.

— А да се присъединиш към гилдията?

— Не.

— Е, трябваше да попитам. — Цилиндърът се обърна към хората си и повиши глас. — Тези двамата вече са наши гости. Никой няма да ги докосва. Никой няма дори да ги поглежда. Разбрано? — Той отново погледна към гроба и този път свали шапката си, под която надникна плешивееща глава. — Аз наистина я харесвах. Грю беше негодник. — Тези му изречения явно представляваха надгробно слово. Предводителят отново си сложи цилиндъра и направи крачка назад.