Алексей Пехов - Танц със сенки

Орки и елфи. Елфи и орки. Толкова си приличат, че за неопитен човек е много трудно да разграничи от пръв поглед тези две раси. И едните, и другите, са смугли, жълтооки, с пепелявосиви коси, черни устни, с ясно изразени глиги, говорят един и същ език. Разликите са твърде незначителни за външен наблюдател. В Първите и елфите тече една кръв. Орките са малко по-ниски от елфите, малко по-набити, с малко по-широк кокал, устните им са малко по-дебели, глигите им са малко по-дълги. Тези малки „подробности“ в някои случаи могат да струват живота на невнимателния човек. Единствената очевидна разлика е, че орките никога не си режат косите и ги сплитат в дълги плитки.

Пленниците бяха внимателно пазени от четирима воини, единият държеше върха на копието си почти опряно във врата на Първия.

— Ако искате да умрете бързо, отговорете на моите въпроси. Да започнем с теб — обърна се Фернан към ранения орк.

Оркът стисна челюсти, потръпна, изсумтя и от устата му потече кръв.

— Сагра! — ужасено възкликна единият от воините. — Той си отхапа езика!

Оркът рязко се изви в дъга и върхът на допряното до кожата му копие проби шията. Пограничникът изруга и отдръпна копието си, но вече беше късно — бликналата гъста струя алена кръв само засвидетелства смъртта на Първия.

— Касани, мракът да те отнесе! Ти изобщо мислиш ли?! — скара се на воина Фернан.

— Те всички са ненормални, командире! Той сам се прободе — опита да се оправдае воинът.

— Е, твоят приятел се отправи в мрака, но на теб такъв шанс няма да ти дам — обърна се Еграсса към другия орк. — Ще отговориш на въпросите на този човек, иначе с теб ще имаме много дълъг разговор.

Оркът изгледа презрително елфа и се изплю в лицето му.

— С по-нисши не разговарям!

Еграсса безстрастно избърса бузата си и счупи единия пръст на орка. Първият изкрещя.

— Ще отговориш или ще ти счупя и останалите деветнадесет пръста — гласът на елфа беше студен като ледовете на Ледени игли.

Аз се обърнах и се отдалечих. Не изпитвам приятни чувства, когато на някого чупят пръстите. Кли-Кли се присъедини към мен:

— Гарет, все още не мога да повярвам, че оцеляхме.

— Тогава се ощипи по ухото — посъветвах го аз.

Останалите на крака воини вече бяха натоварили телата на падналите на каруца, намерена в един от дворовете. На втора каруца бяха качили ранените. Медения беше все така бледен, Миралисса със сериозна физиономия шепнеше заклинания над него и другите воини, попаднали под въздействието на вълшебството на шамана на орките.

— Как е той? — притеснено попита Кли-кли.

— Зле, животът изтича от него, мога да забавя процеса, но не и да го спра. Тук трябва помощ от маг. И то възможно най-скоро.

— В Кукувица има опитен магьосник, милейди — каза един от ранените воини в каруцата.

— Тогава трябва по-бързо да ги отведем там, в противен случай ще умрат.

— Мраз, вземи хора и впрегнете коне в каруците! — заповяда Фернан.

Воините се засуетиха, но подбраха няколко коня, загубили стопаните си в битката. Аз се върнах при Дивите.

Халас седеше на земята и внимателно сипваше барут от голям сребрист рог в своите мънички оръдия.

— Значи това си крил толкова дълго в торбата, брада — изсумтя Делер. — Какви глупости още сте измислили?

— Каквото сме решили, това сме измислили — неохотно измърмори джуджето и бързо започна да прибира загадъчното оръжие в раницата.

— Халас, ще позволиш ли? — Алистан Маркауз протегна ръка към гномското оръжие.

Гномът погледна недоволно към Плъха, но беше неудобно да отказва на графа и той неохотно му подаде една от играчките си. Милорд Алистан повъртя в ръце желязото и попита:

— Как се използва?

— Това е гномска тайна, милорд — намръщи се Халас. — Съжалявам, няма да ви кажа.

— Какво толкова има, тук и глупак ще се оправи — включи се в разговора Делер. — Има фитил, има и спусък. Натискаш петлето, фитилът слиза надолу, барутът избухва и ядрото лети! Велика гномска хитрост, ха! Просто малко оръдие.

Халас раздразнено скръцна със зъби:

— Ти си оръдие, шапко! Това е пистолет, нашето ново изобретение. Само чакай да видим как ще запеете, когато дойдем при вас в планината с такива оръжия, за да си отвоюваме обратно нашите земи!

— Винаги сте добре дошли, заповядайте по всяко време. Малко ви е на вас, брадатите, Полето на плевелите, така че ще добавим, не ни се свиди! — гласът на Делер звучеше развеселено, но очите му внимателно следяха пистолета в ръцете на Алистан Маркауз.