Алексей Пехов - Танц със сенки

Обратната част на бойната му мотика, много подобна на огромен клюн, с протяжно „дзъннн“ проби през бронята на Първия и го уби на мига.

— Гарет, какво щях да правя без твоята помощ! — ухили се в изпръсканата си с кръв брада Халас.

— Отзад! — извиках му аз, предупреждавайки го за новата заплаха.

Дребният гном бързо отскочи встрани, обърна се и нападна новия противник.

Пчеличка стоеше на същото място, където я бях оставил. Дори не бях забелязал кога треската на битката ме беше отдалечила на толкова голямо разстояние от собствения ми кон. Арбалетът ми лежеше под копитата й, в калта.

Пред мен изникна Кли-кли. С плавно движение гоблинът отпусна ръце на колана си, извади два тежки метателни ножа, превъртя ги бързо, хвана ги за остриетата и ги хвърли към мен. Не скочих, не мръднах и като цяло дори не успях да се уплаша, толкова бързо се случи всичко. Единият от ножовете изсвистя покрай дясното ми ухо, а другият — покрай лявото, като едва не го отряза. Изненадващо, но все още бях жив. Стигна ми умът да се обърна назад. Оркът беше зад мен и вече беше успял да замахне с брадвата. От очите му стърчаха метателните ножове на гоблина. Първият постоя, олюля се на пети и падна по лице, като едва не ме затисна.

— Не можеш да се разплатиш за спасението на собствената ти кожа — в ръцете на шута вече имаше втора двойка ножове.

Не знаех какво да кажа, спомняйки си със срам как всички се подигравахме на уменията на гоблина да хвърля ножове.

Вдигнах арбалета и бързо го заредих.

— Ние губим, вече сме само осем срещу дванадесет! — заяви гоблинът.

И кога успя да ги преброи?

— Знам!

— Тогава не стой като пън! Чуваш ли песента на шамана? Когато свърши със заклинанието, за нас ще стане много по-лошо!

Шаман! Замръзнах, осъзнавайки най-накрая каква беда може да носи тази песен.

— Какво искаш от мен?

— Намери го и го убий! Той се крие някъде наоколо!

Лесно е да се каже — убий шамана!

Внезапно Пчеличка удари с копито един от орките, който се промъкваше към незащитения гръб на воин от Пограничното кралство. Воинът довърши останалото.

— Казах ти, че е бойна кобила — дори в такава ситуация шутът намери сили да се усмихне. — Знам какво да подаря на моите приятели!

Затръби рог и вторият отряд, под командването на Фернан, се появи в галоп и удари като стоманен юмрук орките в гръб. Алистан прелетя покрай мен и отнесе главата на единия от четирите орки, налитащи на Змиорката. Не бих казал, че гаракецът се чувстваше притеснен срещу четирима противника, но неочакваната помощ на никой не е навредила. „Братът“ и „сестрата“ пърхаха като пеперуди в ръцете на воина, сливайки се в един размит пробляскващ вихър. „Сестрата“ пробождаше, „братът“ кълцаше. „Сестрата“ стремително удари отгоре, целейки се в главата, оркът се закри с щита и „братът“ веднага разпори открилия се корем. Без изобщо да се притеснявам, аз забих един болт под дясната лопатка на третия орк, а Кли-кли се сниши и преряза сухожилието на крака на четвъртия, след което Змиорката довърши работата, като доуби падналия.

— Миралисса! — извиках аз, виждайки елфийката, въоръжена със с’каш. Бронираната качулка скриваше пепелно сивите й коси. — Шаман, Миралисса!

Тя извика нещо на оркски към Еграсса и изрече заклинание, насочвайки ръката си напред. Под краката на втурналия се към нея орк се появи лед и той се хлъзна напред, размахвайки изненадано ръце. Със задоволство бе посрещнат от Фернан, който стовари боздугана си върху шлема на Първия. Изпод шлема пръсна кръв във всички посоки.

Във въздуха се материализираха полупрозрачни мехурчета в отровно зелена светлина.

— Стойте по-далеч от тях! — извика Миралисса и принуди доралиския си кон да направи рязък скок встрани. — Еграсса штан нирг шаман дулле!

Елфът, без да я слуша, пускаше стрела след стрела, ориентирайки се единствено по звучащия глас. Човек би си помислил, че Еграсса е полудял, иначе защо ще обстрелва абсолютно празно място в полето? Стрелите цепеха въздуха и се забиваха в земята, но пеенето продължаваше, а сапунените мехурчета ставаха все по-големи и по-големи. Един от воините изкрещя от ужас и болка.

Ударът ме свали на земята, зъбите ми звучно изтракаха.

— Омръзна ти да живееш ли?! — извика Змиорката.

Гаракецът внимаваше и навреме беше отблъснал от мен заклинанието на шамана. Поредната стрела на елфа спря във въздуха, чу се вик и пеенето спря. Веднага сякаш от нищото се появи орк с доста странно покривало на главата си, олюля се и падна на земята.