Алексей Пехов - Танц със сенки

— Илюзия за невидимост! — извика Кли-кли.

Със смъртта на шамана сапунените мехурчета се спукаха и изчезнаха.

Над полето и пустото селце вече не се чуваше звън на оръжия. Всичко свърши така внезапно, както и беше започнало. Разбрах, че сме спечелили. И разбрах, че по някакъв каприз на Сагот бях успял да оцелея в тази битка.

— Спокойно, приятелю, още няколко бода и свършвам — умело боравейки с кривата игла, Змиорката кърпеше челото на Фенерджията.

Мумр сумтеше и се мръщеше, но търпеше. Оркският ятаган го беше закачил, отделяйки парче кожа от челото му. В края на битката цялото лице и дрехи на Мумр бяха напоени с кръв и сега гаракецът пришиваше обратно висящата пред очите на Фенерджията кожа.

— Стига си ме мъчил, Змиорка, и без това изгубих много кръв! По-добре извикай Миралисса.

— Миралисса е заета, трябва да спаси онези, които ги порази магията на шамана — Змиорката направи още един бод. — А че има много кръв, не е страшно, с рани по лицето винаги е така, щеше да е много по-опасно, ако те бяха наръгали в корема и нищо не тече.

— Много ловък беше, гадинката… — Мумр се намръщи, когато Змиорката стегна възела. — Сега през цялото чело ще имам белег.

— Казват, че те красят — подсмихна се Змиорката. — Делер, я дай „Яростта на дълбините“.

Джуджето се откъсна от почистването на острието на брадвата и подаде на гаракеца манерката с джуджешкото питие. Змиорката намокри парцала и безмилостно го сложи на челото на Мумр. Фенерджията изкрещя, сякаш го бяха сложили върху горещи въглени.

— Търпи, ако не искаш раната да загние.

Фенерджията с изкривено от болка лице кимна и хвана парцала от ръцете на гаракеца.

— Не си ли ранен, крадецо?

Милорд Плъх беше свалил шлема си и сега го държеше в ръце. Нормално беше капитанът на гвардията да е загрижен за моето здраве. Все пак Сталкон му беше заповядал да ме пази, а днес едва не се отправих в светлината. Би било смешно, ако милорд Алистан Маркауз не се справи с тази задача!

— Изглежда, не — тъпо казах аз.

Битката беше свършила, но все още не можех да се отърся от онази безумна треска, която се ражда под звъна на остриетата. Сега заедно с Кли-кли седях на земята близо до Пчеличка и гледах към изпотъпканото поле, осеяно с тела на орки, хора и коне.

— Имаш кръв по лицето.

Кръв? А, да! Когато Халас проби главата на орка със своето оръжие-чудо, май тогава бях опръскан с кръв.

— Не е моя, милорд.

— Ето, избърши се — той беше толкова любезен, че ми подаде чиста кърпа. — Браво, че оцеля, крадецо.

Аз се усмихнах: бях оцелял, но много други нямаха моя късмет. Оркска стрела беше попаднала точно в отвора за очите на Ел и го беше убила на място. Мармота никога повече нямаше да храни Непобедимия. Оркско копие беше пронизало воина от край до край. Боях се, че и Медения нямаше да доживее до сутринта, беше ударен от шаманските мехури и сега лежеше в безсъзнание, на крачка от смъртта. Миралисса опитваше да помогне на него и на още други трима воини, но не се знаеше дали ще успее.

Вторият отряд също се натъкнал на орки, но там Първите били много по-малко, отколкото при нас. Така че Фернан с хората си успял да се справи с тях и да ни дойде на помощ.

— Добре ни подредиха — каза Фернан на Алистан, докато със сила вкарваше меча си в ножницата.

— Колко?

— Осемнайсет мъртви, без да броим двамата ваши воини, милорд. Хасал, колко са ранените?

Лекарят се откъсна от превръзката на ранения мъж.

— Леко — почти всички. Четирима са тежко, като на Сервин ръката му е отрязана и е намушкан в корема. Страхувам се, че няма да преживее нощта, командире.

— А колко орки?

— Никой не ги е броил — направи гримаса Фернан. — Не повече от три десетици.

Тридесет орки срещу двайсет наши. Леко сме се отървали.

— Командире, какво да правим с двамата пленени?! — извика Едноокия.

— Сега ще решим — мрачно каза Фернан.

— Ела, Гарет, да погледаме — скочи на крака Кли-кли.

Лично аз нямах желание да гледам орки. За мен колкото по-бързо ги отпратят в мрака, толкова по-добре.

— Хайде де, нека отидем! — Кли-кли ме задърпа за ръката. — Какво сме седнали тука?

Проклех наум досадния гоблин, но станах от земята и го последвах.

Двамата Първи бяха така плътно овързани с въжета, сякаш бяха в мрежата на гигантски паяк. Единият беше ранен в крака и раната все още кървеше, но никой нямаше намерение да го превързва. До Първите стоеше Еграсса и въртеше в ръце крив кинжал. Елфът не сваляше поглед от своите кръвни врагове.