Раймонд Фейст - Крал на пепелища

— Едвалт — каза Дейлон за поздрав.

— Това е денят, милорд — каза Едвалт.

Дейлон въздъхна уморено:

— Трябва ли да го правим сега.

— Това е денят, милорд — повтори Едвалт натъртено.

— Десет години? Наистина ли минаха десет години?

— По пладне станаха точно десет години — каза Едвалт.

— Почти привечер е. Забавил си се.

Едвалт не намери в забележката нищо смешно.

— Зает бях да остана жив по пладне, милорд. Крал Стеверен предприе контраатака в тила ви; нападнаха обоза и ковачницата ми. — Погледна владетеля на Маркензас в очите. — Вашият обет, милорд?

При намека, че би могъл да не зачете своя обет, Дейлон настръхна, но устоя на подтика да удари Едвалт. Беше ядосан и уморен, а също така знаеше, че разочарованието му отчасти се дължи на това, че губи услугите на Едвалт.

Едвалт беше пленен при един граничен спор и робският нашийник му беше спестен само защото Дейлон бе забелязал качеството на оръжията на своя враг. Бързо беше идентифицирал Едвалт като ковача на оръжията и му бе предложил избор: доживотно робство или десет години майсторска служба в замяна на свободата му. Беше заложил на това, че ковачът се нуждае от обещанието за свобода, за да се старае възможно най-добре в работата за новия си господар.

Дейлон издиша дълго, за да овладее яда си.

— Да, помня.

— Десет години вярна служба в замяна на моята свобода — каза Едвалт. Изражението му издаваше решителност, която Дейлон познаваше много добре.

Дейлон сложи ръка на рамото му.

— Знам — отрони примирено. — Това е сделка, за която съжалявам — каза баронът на Маркензас. — Ако напълно бях разбрал дарбите ти, щях да ти предложа свободата в същия онзи ден в замяна на оброк никога да не напускаш службата си при мен.

— Това не е свобода — каза Едвалт.

Дейлон беше отчаян. След като мразеше всеки миг от това пътуване, да загуби Едвалт заради едно обещание, дадено след друг кървав сблъсък, беше почти непоносимо.

— Имам нужда от теб, Едвалт, толкова сигурно, колкото е сигурен изгревът на слънцето на разсъмване. Предстои още война, защото Лодавико преобърна света с главата надолу, а ти си най-добрият ковач, когото съм виждал. И нещо повече, добър човек си. Остани и ще те направя богат.

Едвалт помълча за миг, като че ли изненадан от молбата на Дейлон. Зарея поглед над касапницата около тях и рече:

— Благодаря ви за похвалата, милорд, но най-трескавото ми желание е никога повече да не виждам това. — Погледна барон Дюмарш в очите и добави: — Време е.

Умора, безсилие и гняв заплашваха да закипят в Дейлон. Можеше просто да пренебрегне обета си и да задържи Едвалт на служба, но знаеше, че ако го направи, ще загуби уменията му завинаги.

— Считано от този момент, ти си свободен човек, Едвалт Тасман. — Обърна се към Райнхарт: — Намери писар и му нареди да напише документ за свободно преминаване за Едвалт…

— И за Майла — прекъсна го ковачът.

— Коя? — попита Дюмарш.

— Жена ми. Майла.

Дейлон предположи, че говори за някоя от многото курви, които вървяха след войниците, или за някое местно момиче от града, но видя в това удобна възможност.

— Оженил си се за нея без разрешение?

Едвалт се вцепени. Като васално обвързан, трябваше да е поискал разрешение да се ожени. Поколеба се, след което каза:

— Не и пред жрец. Врекохме се един на друг. Имаме дъщеря.

— Жена ти не ме интересува — каза Дейлон. — Но дъщеря ти, по закон, е моя собственост. Родена е в обвързаност.

Леката промяна в позата и изражението на Едвалт бяха знаци, които и Дейлон, и Райнхарт разпознаха мигновено: показваха, че ковачът е готов да се бие с голи ръце срещу меч, ако потрябва.

Дейлон събра цялото благоразумие, което му беше останало, и с едно вдигане на ръка спря надигащия се гняв на Едвалт. Отрони дълга въздишка и рече:

— Няма да ти отнема детето, Едвалт. Но в замяна трябва да ми обещаеш нещо.

Очите на Едвалт се присвиха.

— Какво, милорд?

— Ще отговоря на този въпрос след малко. Първо ми кажи къде ще отидеш.

След миг колебание Едвалт отвърна:

— В Теснините. Ще намеря село, нуждаещо се от ковач, и ще започна своя нов живот в земите на Съглашението. Мога да изкова лемеж, да направя плуг, да подковавам коне и мулета. Ако потрябва, ще поправя меч или ще изкова нов… — Сви рамене. — Но ако никога не ми се наложи да правя оръжия, ще съм по-доволен.

Дейлон прецени отговора му. Най-добрият оръжеен ковач, когото бе познавал, поне нямаше да потърси служба при съперничещ господар. Теснините бяха свободни от въоръжен конфликт засега, така че Едвалт нямаше да намери там голямо търсене на оръжия.