Раймонд Фейст - Крал на пепелища

Дейлон беше сигурен, че сикарите ще участват в битка от този мащаб. Една такава измяна беше далеч над възможностите на хора като Лодавико Сентарзи или Мазика Коралос. На Балвен му беше отнело цял ден и цяла нощ да намери някой, който да отнесе вестта и да предаде съобщението за уреждане на тази среща призори на втория ден след кръвопролитието, време, през което Дейлон беше оставен да се грижи за бебето. Балвен намери една коза с яре при животните, направи импровизирана бебешка люлка и накъса ивици лен за пелени. Дейлон, който никога през живота си не беше държал бебе, успя да го запази скрито от чужди погледи. Благодареше на боговете, че детето през повечето време спеше.

Не знаеше какво точно да очаква от тази среща и не отдели много време да се чуди кой може да е този мъж. Преди битката можеше да е служил в собствената му войска или дори в тази на Стеверен като хамалин, колар, готвач или да е бил търговец в лагера: безлик сред море от лица. Дейлон беше сигурен, че този мъж и също и други от неговия орден са били внедрени в итракската армия, за да викат противоречиви и объркващи заповеди и да парализират силите на Стеверен Ланжини, докато той се опитва да организира отбрана срещу внезапната измяна.

Усмихна се тъжно. Може би той също беше надценил собствената си сила и сигурност, особено сега, когато стоеше до брат си срещу един смъртно опасен убиец.

Ядрото на войската на Дейлон вече беше на път за дома, само кастеланите му бяха останали да защитават господаря си, повален уж от стомашни болки, които го държаха на легло. Едва ли някой щеше да дойде в палатката му, след като повечето от обединените войски вече бяха тръгнали за Итра, но измислените болежки бяха с цел да опази бебето от любопитни очи, докато чакаха отговор от мъжа, който сега ги чакаше. Вестта беше дошла след залез-слънце и Дейлон беше прекарал неспокойна нощ в очакване на утрото.

Дейлон предпазливо подкара коня през скалите по брега. Зад него Балвен носеше бебето Огнегрив.

Когато стигнаха до мъжа, Дейлон вдигна ръка и попита:

— Познаваш ли ме?

— Да — каза лъжевойникът.

— Имам задача за теб. Ще приемеш ли златото ми?

— Кажете задачата — отвърна мъжът.

— Това бебе трябва да отпътува с теб до твоята родна земя. Трябва да се грижат за него все едно е дете от домакинството на господаря ти и да му бъде дадено име, макар че не желая да го знам. Само ме известете в случай че детето загине. До мен трябва да стигне съобщение, гласящо: жребчето окуця и трябваше да го махнем . Ако не се случи никакво нещастие, няма да има причина да си разменяме съобщения. За тази задача ще плащам пет мерки злато всяка година, докато момчето стане мъж.

До този ден имаше седемнайсет години.

Дейлон посочи брат си.

— Това е моят човек, Балвен. Може да бъде познат по белега близо до сърцето му, останал от ловна злополука. — Балвен премести бебенцето в дясната си ръка, а с лявата дръпна туниката си настрани, за да покаже белега си на мъжа. — Той е единственият човек на Гарн, на когото се доверявам напълно. След седемнайсет години от този ден той ще бъде при главните порти на Маркенет. Момчето трябва да бъде доведено в града и предадено на него призори.

— Ако Балвен го споходи ненавременен край, ще избера друг, който да поеме тази задача и да ви извести. Ще назова неговия заместник с тези думи: „Настойникът се спомина, наследникът му е…“ — и името. Майсторът ви може да се отнася към детето както намери за добре, но това момче да не бъде увреждано или насилвано. Трябва да бъде образован, тъй като е благородник по род, и обучен да се защитава сам. Златото ще спре да се изплаща след деня на неговото възмъжаване и точно тогава ще го доведете до градските порти, за да се срещне с Балвен.

Убиецът помисли и после каза:

— Десет мерки годишно.

Дейлон се взря в тъмните очи над черната маска, помисли и каза:

— Седем.

— Седем — съгласи се убиецът.

— Можеш ли да стигнеш до страната си, без никой да види бебето?

— Ще трябват осем мерки за пътуването, ако трябва да останем незабелязани.

— Готово — каза Дейлон. Бръкна в окачената на седлото на коня му торба и отброи малки пръчки злато, всяка дълга колкото длан и дебела колкото мъжки палец. Всяка можеше да изхрани цяло село за цяла година. — Ето осем и седем за тази година: всичко петнайсет. Още седем ще се изпращат всяка година на този ден. Известете ми къде да доставяме златото.

Агентът на квели наскости взе златото, после отиде при Балвен, за да вземе бебето. Балвен изгледа господаря си, след което подаде детето.