Раймонд Фейст - Крал на пепелища

— Онова място там изглежда добро — каза на Хава и тя кимна в съгласие и отвърна:

— Ако можем да вържем конете малко по̀ зад него и кротуват, едва ли някой ще ни забележи.

Той се огледа, видя каменист участък до пътя и посочи натам. Хава тръгна след него, повела коня си като него. За всеки следотърсач щеше да изглежда все едно са отбили от пътя тук.

Хату поведе през дърветата над скалистия терен, като се опитваше да остави фалшива следа до билото на възвишението. Дълъг гол каменист ръб минаваше по билото на хълма и щом стигна до него, Хату видя, че скалите и хилавите дървета са същите и по другия склон. Бързо пресметна маршрута надолу, но поведе на север, обратно и успоредно на пътя, докато стигнаха дълга ивица здраво утъпкана пръст, която водеше нагоре до скалите, които бе зърнал от пътя. Беше удобно място за лагеруване. Вързаха конете по-надолу, като ги оставиха оседлани в случай че се наложи да потеглят бързо.

— Добра фалшива диря, Хату — каза Хава. — Дори да ни проследят и да се върнат назад, ще ги чуем да минават и ще сме се махнали, докато се върнат.

Той се усмихна на одобрението ѝ и си пое дълбоко дъх, възможно най-близкото до отпускане.

— Никакъв огън, нали?

Хава кимна. Отвори торбата, измъкна вързоп от промазана кожа и го разгъна. Хату разпозна пътната храна: сушени рула смачкан грах, особен вид бяла риба и няколко други съставки, избрани заради липсата на мирис. Един агент можеше лесно да се издаде по миризмата, така че консумирането на пикантни, ароматни или лютиви храни като чесън, лук и пиперки се избягваше при пътуване. Храната им беше безвкусна, но питателна.

Хава подаде на Хату едно руло и той попита:

— Къде намери пътни рула?

Тя се усмихна.

— Нося си ги. Можем да купим храна по пътя, ако ни се наложи.

— Винаги си на стъпка пред мен, а?

Усмивката ѝ се разшири.

— Обикновено.

Щом падна нощта, двамата се сгушиха един до друг за топлина и Хату се почувства успокоен от близостта на Хава и бе възхитен от усещането. Хава беше загадка за него през целия му живот, макар и да чувстваше, че я познава по-добре от всеки друг, освен от Донти. Имаше неща, за които искаше да ѝ говори, за чувствата си и за новооткритите си способности, но сега едва ли беше времето и мястото за това. Знаеше също, че никой от двамата няма да заспи бързо, но пък това беше добре — щяха да са по-нащрек и готови да се защитят, ако възникнеше нужда.

След малко усети колко е напрегната и попита:

— Реза?

Усети как тя понечи да кимне в тъмното, а след това прошепна:

— Да. Щастлив изстрел за стрелеца, нещастен за Реза.

— Баща му ще разбере; няма да е доволен, но ще разбере — каза Хату. — Няма да обвинява нас. — Помисли за гнева на майстор Кугал заради съдбата на Донти.

Хава сви рамене в тъмното и Хату усети как се отпусна малко.

След няколко минути мълчание той прошепна:

— Тренировката ноконочи. Как беше?

— Защо питаш? — отвърна тя. Пресегна се назад и сложи ръка на чатала му. — Искаш да правиш секс с мен ли? — попита. Помъчи се да го каже закачливо въпреки обстоятелствата.

— Да — отвърна той. — Просто не сега. — Полека премести ръката ѝ. — Просто съм любопитен. Малко знам за Напудрените жени.

— Разбирам. Не си достатъчно хубав, за да те пратят там…

Той изсумтя, а след това се изкиска.

— Опитвам се да не мисля какъв съм грозник.

Тя се засмя, после каза:

— Самият акт е прост, също както когато го правят животните, но има други неща, като това да се научиш как да се държиш все едно един мъж те задоволява. Много от това е преструвка. Някои роли са трудни отначало, но след като ги овладееш, са просто нещо, което правиш. Мъжете, които пращат да тренират с нас, са… мъже, ако ме разбираш, но на повечето не им е интересно да са с нас. Особено упражненията побърборкане.

— Бърборкане?

— След като свърши, мъжът иска да се обърне и да заспи. Или да стане и да си тръгне. Тъй че да го задържиш в леглото изисква известен талант. Да го хванеш за члена все едно го подготвяш за още секс върши работа понякога, или задаването на въпроси, за да го накараш да се почувства важен, това също може да подейства. Много мъже са глупави или си смъкват гарда след секс. Тъй че „бърборкането“ в заглъхващия блясък на секса е когато някои мъже разкриват нещата, които би трябвало да пазят в тайна. Лесно е да се възползваш от тях, защото искат да ти покажат колко са умни, колко много власт имат или колко важно е влиянието им над други. Бърборкането е много важно за една Напудрена жена. Това е едно малко познато изкуство на шпионския занаят.