Раймонд Фейст - Крал на пепелища

Хава му се довери и го следваше толкова бързо, колкото сили имаше. Хату може да беше най-бързото момче в класа им, но тя беше най-бързото момиче и можеше да издържи на бързината му.

Докато тичаше, с ясното съзнание за заобикалящото го и залагайки на новооткритите си дарби да не позволят да влязат в задънена улица, Хату премисляше какво се бе случило току-що. Беше предупредил Реза за засадата и погрешно бяха сметнали, че са се измъкнали. Явно онзи, който ги беше дебнал, ги бе догонил и бе нахлул в склада с убийствена ефикасност и числено превъзходство. Със сигурност нахлулите в скривалището щяха рано или късно да убият Килебрю и екипа му — някои от които можеше да са избягали навреме, — но въпреки жертвите, които дадяха, нападателите щяха скоро да са по дирите на Хату и Хава. Въпреки способностите му и бързината им той не се съмняваше, че сред преследвачите им ще има добри следотърсачи, а двама младежи, тичащи колкото им сили държат през града, едва ли щяха да останат незабелязани. Измъкването и намирането на подслон беше единствената му цел.

Двамата с Хава бяха продукт на сурово обучение и бяха способни да тичат бързо и дълго, но гонещите ги явно бяха със същата подготовка. Трябваше бързо да се скрият в някое заслонено, защитимо място или да намерят начин да изчезнат.

Хату спря точно преди да излязат на една широка улица и Хава, на половин стъпка зад него, също спря. Хату огледа района, но не видя нищо, което да им предложи защитима позиция. Погледна назад и не видя признаци, че ги гонят. Хава го наблюдаваше напрегнато.

Хату не можеше да обясни защо, но изпита нужда да завие наляво. Кимна на Хава и продължи, като се движеше малко по-бързо от околните, но не толкова бързо, че да привлича внимание. На пресечката зави надясно и мигновено разбра защо е избрал този маршрут.

Малко напред имаше оживен пазар, а оттатък него — голяма порта. Хату знаеше, че отвън ще има голям кервансарай, тъй като се намираха в югоизточния ъгъл на града и пътят от портата беше главната южна търговска артерия за баронствата на Медни хълмове, Маркензас и други на западната граница на кралство Илкомен. И щеше да ги отведе до градчето Пащар и майстор Бодай.

Поглед през рамо го увери, че все още не ги преследват, но Хату знаеше, че няма да е така задълго. Попита Хава:

— Колко пари имаш?

— Няколко златни монети и скъпоценни камъчета, зашити в подгъва на ризата ми — отвърна тя. Той ѝ кимна и тя разбра, че ги иска.

Разпра подгъва на ризата си, извади монетите и камъчетата и му ги подаде. Той ѝ върна една златна монета и каза:

— Намери ни нови ризи с различен цвят и си вземи мъжка шапка. Когато излезем, ще приличаме на мъже. Аз ще ни намеря коне и се срещаме точно отвъд портата. Намери и храна и мехове за вода. Ясно?

Тя кимна и забърза. Хату спря само за миг, осъзнал, че е поел командването без колебание и че Хава не оспори, че той командва. След като Реза беше мъртъв, някой трябваше да решава какво да правят, а той притежаваше увереност, която бе нова, но някак си не изненада никого от двамата. Вдиша дълбоко и тръгна през претъпкания пазар. Отвъд портата видя търговец на коне. Фургони, коли и товарни мулета също се продаваха. Хату погледна към небето. Беше малко след пладне.

Хату плати твърде много за конете и седлата, но се попазари, за да не забележи търговецът колко е опитен. Оставянето на доволен търговец зад гърба му щеше да гарантира повече анонимност, отколкото някой недоволен от сделката.

Почти не успя да познае Хава, докато тя не се озова на няколко стъпки от него. Носеше провиснала кожена шапка с широка периферия и беше зацапала лицето си с прах. Походката ѝ беше като на мъж. Носеше голяма торба. Попита с по-нисък глас:

— Готови ли сме?

Той кимна и отвърна:

— Да, брат ми.

Търговецът хвърли поглед на Хава и веднага забрави за нея. Хату и Хава бързо яхнаха конете и поеха по пътя.

Хату хвърли поглед назад и отново не видя преследвачи. Предположи, че екипът в склада е забавил нападателите достатъчно, за да им даде прилична преднина, и че ще отнеме известно време преди неизвестният им враг отново да хване дирята им. Хату не си въобразяваше, че вече са в пълна безопасност, но допусна, че е възможно. Пришпориха конете в лек галоп и оставиха порт Колос зад себе си.

Щом слънцето се смъкна на запад, Хату реши, че няма да ги догонят преди мръкване. Започна да търси място за бивак и зърна високи скали на средата на обрасъл с дървета склон.