Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

— Не — обърна очи с досада приятелят ми. — Не е вярно. Елитен ловец си колкото баба ми. А тя е мъртва.

— Майната ти, Аех! Майната ѝ и на мъртвата ти баба!

— Леле, Ай-р0к — промърморих аз. — Винаги успяваш да повишиш интелектуалното ниво на разговора. Щом пристигнеш, озаряваш стаята.

— Извинявай, че те разстроих, Капитане-без-кредити — отвърна Ай-р0к. — Не трябва ли в момента да си на Инсипио и да просиш? — Той посегна към втория джойстик, но аз му го измъкнах и го подхвърлих на Аех.

Той се намръщи.

— Нещастник.

— Позьор.

— Позьор ли? Нима Пенис-вал ме нарича позьор? — Ай-р0к се обърна към малката групичка около нас. — Този тиквеник е толкова беден, че трябва да пътува на стоп до Грейхоук само за да убива коболди за медни монети! А нарича мен позьор!

Няколко души от публиката се изкикотиха, а аз пламнах. Веднъж, преди около година, бях допуснал грешката да помоля Ай-р0к да ме закара до друга планета, за да се опитам да спечеля някоя и друга точка. След като ме остави в зона с куестите за ниски нива на Грейхоук, кретенът ме бе проследил. Аз бях прекарал следващите няколко часа, посичайки малка група коболди, чаках ги да се съживят и отново ги избивах. По онова време аватарът ми бе едва първо ниво и това бе един от малкото безопасни начини да печеля точки. Ай-р0к бе щракнал няколко снимки, бе ги кръстил Пенис-вал — могъщият убиец на коболди и ги публикува в Инкубатора. Още споменаваше за този случай всеки път, когато му се предоставеше възможност. Нямаше да ме остави на мира.

— Точно така, нарекох те позьор, позьор такъв! — Изправих се и се разгорещих. — Невеж дървен философ! Само защото си четиринайсето ниво, не означава, че си ловец. За тази цел всъщност трябва да имаш някакви знания.

— Точно така! — кимна Аех. Ударихме си юмруците. Останалите се изкикотиха, но сега на Ай-р0к.

Ай-р0к ни изгледа свирепо.

— Добре, да видим кой всъщност е позьорът — заяви той. — Гледайте, госпожички. — Той се ухили, извади предмет от инвентара си и го вдигна. Беше стара игра Atari 2600, все още в кутията. Ай-р0к нарочно закри с ръка заглавието на играта, но аз веднага познах коя е по картинката. На рисунката имаше млади мъж и жена със старогръцки одежди, размахали мечове.

Зад тях дебнеха минотавър и брадат мъж с превръзка на окото.

— Знаеш ли коя е тази игра, фукльо? — каза предизвикателно Ай-р0к. — Дори ще ти подскажа… играта е на Атари , издадена като част от състезание. Съдържа няколко пъзела, които, ако решиш, можеш да получиш като награда. Да ти звучи познато?

Ай-р0к винаги се опитваше да ни впечатли с някоя нова следа или факт за Холидей, които наивно смяташе, че пръв е открил. Ловците обичаха да се състезават помежду си и непрекъснато се опитваха да докажат, че са научили повече неизвестни факти от останалите. Но Ай-р0к никак не го биваше в това.

— Шегуваш ли се? — попитах аз. — Чак сега ли откри поредицата Swordquest?

Ай-р0к се сви.

— Държиш Swordquest: Earthworld — продължих аз. — Първата игра от поредицата. Пусната на пазара през 1982 г. — Усмихнах се широко. — Можеш ли да изброиш следващите три?

Той присви очи. Естествено, беше слисан. Както вече казах, Ай-р0к бе пълен позьор.

— Някой друг? — обърнах се към останалите. Ловците се спогледаха, но никой не се обади.

— Fireworld, Waterworld и Airworld — отговори Аех.

— Бинго! — казах аз и отново ударихме юмруци. — Въпреки че Airworld така и не била завършена, защото Атари изпаднала във финансови затруднения и спряла преждевременно поредицата.

Ай-р0к тихо прибра играта обратно в инвентара си.

— Защо не станеш Шестица, Ай-р0к? — попита със смях Аех. — Ще си им от голяма полза с необятните си знания.

Ай-р0к му показа среден пръст.

— Щом вие двамата, женчовци, сте знаели за Swordquest, как така не сте ги споменавали никога?

— Ако не си забелязал — отвърнах аз, — никога не споменаваме нищо пред теб. Никога.

— Стига, Ай-р0к — поклати глава Аех. — Swordquest: Earthworld е било неофициалното продължение на Adventure. Всеки ловец, който става за нещо, знае за това състезание. Толкова ли си невеж?

Ай-р0к се опита да запази поне малко достойнство.

— Добре, щом сте такива експерти, кой е програмирал всички игри от поредицата Swordquest ?

— Дан Хитчънс и Тод Фрай — издекламирах аз. — Попитай нещо по-трудно.

— Аз обаче имам въпрос към теб — намеси се Аех. — Какви награди са раздавали от Атари за победителя във всяко от състезанията?