Лиза Смит - Полунощ

Деймън притисна език към кучешките си зъби и усети точно желаната от него острота и дължина. Беше готов наистина да се развихри с пълна вампирска програма. Искаше да ловува. Разбира се, в двореца имаше толкова много вино „Черна магия“, че когато спря един прислужник и помоли да му донесат малко, той му донесе двулитрова бутилка. Пийваше с удоволствие по чаша или две, но това, което наистина искаше, бе да излезе на лов. И не на лов за някой роб и със сигурност не за животно. А и нямаше намерение да броди из улиците, разчитайки на шанса да се натъкне на някоя благородна дама, която да опознае по-добре.

И в този миг си спомни за Бони.

Само след три минути се бе погрижил за всичко, включително ежегодна доставка на дузина рози за принцесата от негово име. Жезалин му бе определила много либерално работно време и вече му бе платила за първия месец авансово.

След пет минути Деймън вече летеше, въпреки че това бе проява на много лоши маниери на улицата и двойно по-лоши в района на пазара.

Петнайсет минути по-късно ръцете му стискаха здраво врата на хазяйката на странноприемницата, тази, на която бе платил много щедро, за да е сигурен, че никога няма да се случи тъкмо това, което се бе случило.

След шестнайсет минути жената мрачно му предлагаше живота на един от нейните млади, но не много умни слуги, като компенсация. Той все още беше облечен в униформата си на капитан на стражата. Можел да убие момчето, да го измъчва, каквото пожелае… дори да си вземе парите обратно…

— Не желая мръсния ти слуга — озъби се Деймън. — Искам си моята робиня! Тя стру… — Млъкна, опитвайки се да пресметне колко обикновени момичета струваше Бони. Сто? Хиляда? — Тя струва безкрайно повече — поде, когато съдържателката го изненада, като го прекъсна.

— Защо тогава си я оставил в дупка като тази? О, да, отлично зная що за странноприемница е това. След като ти е била толкова дяволски ценна, защо си я оставил тук?

Защо я бе оставил на това място? Сега и Деймън не можеше да си отговори. Беше паникьосан, почти превъртял — това му бе причинило превръщането в човек. Мислеше единствено за себе си, докато малката Бони — крехката Бони, неговото червено птиченце — е било затворено в това гадно място. Не искаше да мисли за това. Това го караше едновременно да се чувства сгорещен и леденостуден.

Заповяда да се претърсят съседните сгради и да се разпитат всички. Все някой трябва да е видял нещо.

Бони бе събудена много рано и отделена от Ерин и Маус. Тутакси я връхлетя желание да изгуби контрол и да рухне окончателно. Цялата трепереше. Деймън! Помогни ми!

Тогава видя едно момиче. То изглежда не можеше да се надигне от сламеника си и една жена с груби и силни ръце като на мъж се приближи с пръчка от бял ясен, за да го накаже.

В този миг сякаш съзнанието на Бони се изпразни. Елена или Мередит може би щяха да се опитат да спрат жената или дори да се противопоставят на тази огромна машина, в която бяха уловени, но Бони не можеше. Можеше единствено да се крепи да не рухне. Куплет от песен бе заседнал в главата й, дори не харесваше песента, но го повтаряше отново и отново, като безкрайна навита пружина, докато робините около нея биваха лишавани от човешката си индивидуалност, като ги превръщаха в нещо като роботи, чисти, но безмозъчни тела.

Самата тя бе изтъркана безмилостно от две мускулести жени, чиито житейски грижи навярно се свеждаха до търкането на улични момичета и превръщането им в розови и чисти създания — е, поне за една нощ. Най-после протестите й принудиха жените да я погледнат по-внимателно. Когато видяха, че бялата й, почти прозрачна кожа цялата пламти от зверското търкане, решиха да се съсредоточат върху миенето на косата й. Бони имаше чувството, че я изтръгват от корените. След като свършиха, й дадоха кърпа, за да се подсуши. Следващото беше нещо като гигантска линия за производство, където една по-любезна пълничка жена я настани върху кушетка и й направи масаж с ароматно масло. И тъкмо когато започна да се чувства по-добре, я избутаха да стане, за да почистят маслото. Появи се друга жена, която й сне мерките, като извикваше на висок глас числата, и когато Бони се озова в секцията за дрехи, върху една пейка вече я очакваха три рокли — черна, зелена и сива.

Ще ми дадат зелената заради косата ми , помисли си безучастно Бони, но след като пробва и трите, жената отнесе зелената и сивата, оставяйки малката черна рокля тип „балон“, без презрамки, с фино блестящо бяло бие около врата.