Лиза Смит - Полунощ

Следваше огромно санитарно помещение, където роклята бе внимателно покрита с бял книжен халат, за да не се намачка или скъса. Отведоха Бони до маса със сешоар и различни гримове, които жена с бяла престилка се зае да нанася върху лицето й. Когато сешоарът задуха в косата й, Бони се осмели скришом да изтрие част от грима с една открадната книжна кърпичка. Не искаше да изглежда хубава, не искаше да бъде продадена. Когато приключиха с нея, имаше сребристи клепачи, малко руж и бледорозово червило, което не можа да изтрие.

След това остана седнала, докато древният сешоар оповести края на процедурата с иззвъняване.

Следващото помещение, в което я отведоха, приличаше на голям магазин за обувки след Деня на благодарността. По-силните и по-решителни момичета издърпваха обувките от по-слабите си посестрими и бързо ги нахлузваха на краката си и в следващата минута всичко започваше отначало. Бони имаше късмет. Видя малка черна обувка с тънка сребриста панделка и не я изпускаше от очи, докато минаваше от момиче на момиче. Накрая някой я захвърли, тогава тя се наведе бързо и я пробва. Нямаше представа какво щеше да прави, ако не й станеше, но обувката й пасна идеално и тя отиде в следващата секция, за да намери другата обувка. Докато седеше и чакаше, другите момичета пробваха различни парфюми. Бони видя как две цели флакончета изчезнаха в деколтетата на момичетата и тя се зачуди дали не възнамеряват да ги продадат, или не смятаха да се отровят с тях. Имаше и цветя. Главата на Бони вече се бе замаяла от парфюмите и реши да не си слага цвете, но една висока жена кимна и гирлянда с фрезии бе прикачена към къдриците й, без някой да иска позволението й.

Последната спирка от подготовката й бе най-трудна за понасяне. Тя нямаше бижута и би искала да носи една гривна с роклята. Но й дадоха две: тесни, нечупливи пластмасови гривни, като върху всяка бе гравиран номер — новата й самоличност оттук нататък, както я осведомиха.

Робски гривни. Сега беше измита, опакована и подпечатана, така че да бъде продадена изгодно.

Деймън! , изкрещя безмълвно, ала нещо умря в нея. Знаеше, че никой няма да откликне на воплите й.

— Беше прибрана като избягала робиня и конфискувана — заяви продавачът в сладкарницата нетърпеливо на Деймън. — И това е всичко, което зная.

Деймън бе обзет от чувство, което рядко изпитваше. Вледеняващ ужас. Вече наистина започваше да вярва, че този път късметът му бе изневерил и времето му изтича; че е прекалено късно, за да спаси червеното си птиченце. Че няколко ужасяващи сценария можеха да се разиграят, преди да стигне до нея.

Не можеше да понесе да си ги представи във всички подробности. Какво щеше да прави, ако не я открие навреме…

Пресегна се и без никакво усилие сграбчи продавача за врата, като го повдигна от пода.

— Трябва да си поговорим — процеди, впивайки заплашителните си черни очи в издутите очи на мъжа, които за малко да изскочат от орбитите. — За това как точно е била конфискувана. Не се съпротивлявай. Ако не си наранил момичето, няма от какво да се боиш. Ако обаче…

Издърпа ужасения мъж през щанда и каза много тихо:

— Ако обаче си, тогава се съпротивлявай с всички сили. Накрая няма да има разлика — ако се сещаш какво искам да кажа?

Момичетата бяха настанени в най-големите карети, които досега Бони бе виждала в Тъмното измерение, по три слаби момичета на седалка, с по два реда седалки в карета. Но тя се изненада неприятно, когато, вместо да потегли напред, каретата бе вдигната от потни роби, застанали в четирите краища. Беше гигантска носилка и Бони мигом смъкна гирляндата с фрезии и зарови нос в цветята, за да скрие сълзите си.

— Имаш ли представа колко много са домовете, танцувалните зали и театрите, където тази вечер ще бъдат продадени тези момичета? — Златокосата жена пазител го изгледа язвително.

— Ако имах — отвърна Деймън със студена и злокобна усмивка, — нямаше да съм тук и да те питам.

Пазителката сви рамене.

— Нашата работа наистина е само да пазим мира и спокойствието тук — и сам можеш да видиш колко добре се справяме. Дължи се само на неколцина от нас; страдаме от недостиг на персонал. Но мога да ти дам списък с местата, където се продават момичета. При все това, както ти казах, съмнявам се, че ще успееш да откриеш своята бегълка преди сутринта. Между другото, ще трябва да те наблюдаваме, заради въпросите, които задаваш. Ако твоята бегълка не е била робиня, тогава тя е имперска собственост — тук няма свободни хора. Ако е била робиня и ти си я освободил, както докладва пекарят от другата страна на улицата…