Лиза Смит - Полунощ

Деймън кимна доволно. Самият той би предпочел да е мъртъв, отколкото да облече нещо друго, освен черно, но с най-голямо удоволствие бе готов да одобри — дори да окуражи — ексцентричността на Жезалин. Благодарение на нея можеше по-бързо да стане вампир.

— Искам кръвта ти — прошепна принцесата, сякаш отгатнала желанието му.

— Тук? Сега? — удиви се той. — Пред цялата прислуга?

В този миг Жезалин го изненада. Тя, която досега бе толкова плаха и неуверена, излезе от завесите и плесна с ръце, за да въдвори тишина.

— Всички да излязат! — заповяда властно. — Превърнахте спалнята ми в красива градина, за което съм ви благодарна. Икономът — кимна към млад мъж, облечен в черно, но предвидливо закичил червена роза на бутониерата си — ще се погрижи да ви нахранят и напоят, преди да си тръгнете! — Последваха приглушени възгласи на възхвала и благодарности, които накараха принцесата да се изчерви.

— Ще ви позвъня, когато ми потрябват услугите ви — рече на иконома.

Всъщност минаха два дни, преди да посегне неохотно към звънеца. И то само за да заповяда да ушият униформа на Деймън, при това, колкото бе възможно по-бързо. Униформа на капитан на стражата.

На втория ден единственото развлечение за Бони бяха звездните сфери. След като прегледа двайсет и осем сфери, установи, че двайсет и пет от тях съдържат сапунени опери от начало до край, а две бяха пълни с преживявания, толкова страховити и ужасяващи, че тя им лепна мисления етикет: Никога Вече . Последната имаше заглавие „Петстотин истории за Младите“ и Бони много скоро установи, че тези увлекателни истории могат да бъдат полезни, защото в тях се упоменаваха имената на това, което всеки би могъл да открие около къщата и града. Свързващата нишка бяха сериите за семейство върколаци на име Дюц-Ахт-Бийнс. Бони тутакси ги прекръсти на Дъстбин. Отделните епизоди показваха ежедневието на семейството: как си купуват нов роб на пазара, за да замести умрелия, как отиват на лов за човешка плячка и как Мърс Дъстбин участва във важен боен турнир.

Днешната история беше почти приятна. Разказваше как малката Марит отива в сладкарницата и си купува захарен бонбон. Бонбонът струваше точно пет соли. Бони преживя изяждането на лакомството с Марит и й хареса.

След като прочете историята, Бони надникна внимателно през процепа на щората на прозореца и видя надпис на един магазин долу на улицата, който често наблюдаваше. После притисна звездната сфера към слепоочието си.

Да! Точно същият надпис. Вече знаеше не само какво иска, но и колко ще струва.

Нямаше търпение да се измъкне от тясната стая и да провери в действие това, което току-що бе научила. Но в същия миг светлините на сладкарницата угаснаха пред очите й. Сигурно бе станало време да затварят.

Бони запрати звездната сфера през стаята. Намали пламъка на газената лампа, така че пламъкът едва мъждукаше, строполи се върху леглото, придърпа завивките до брадичката си… и откри, че не може да заспи. Заопипва в рубинения полумрак, откри звездната сфера и я допря отново до слепоочието си.

Всевъзможните истории за ежедневните приключения на семейство Дъстбин приличаха на приказки. Повечето бяха толкова страшни, че обикновено Бони не можеше да ги преживее до края, а когато ставаше време за сън, тя лежеше трепереща върху сламеника си. Но този път приказката изглеждаше различна. След заглавието „Вход на крепостта на седемте съкровища на китсуне“, тя чу малко стихче:

Самата дума „китсуне“ беше плашеща. Но Бони смяташе, че може би приказката има скрито значение.

Мога да го направя , каза си девойката и притисна звездната сфера до слепоочието си.

Историята не започна с нищо страховито. Разказваше се за младо момиче и момче китсуне, които тръгнали на пътешествие, за да търсят най-свещеното и строго пазено съкровище от „седемте съкровища на китсуне“ — рая на китсуне. Съкровище, узна Бони, можеше да е нещо малко като скъпоценен камък или голямо колкото целия свят. Това конкретно, според историята, беше нещо средно, защото „раят“ представляваше нещо като градина, цялата потънала в екзотични цветя, а малки поточета бълбукат и се пенят надолу в малки водопади, образувайки чисти, дълбоки вирове.

Всичко е прекрасно , помисли си Бони, преживявайки приказката, сякаш гледаше филм, но филм, съпроводен с усещания за допир, вкус и мирис. Раят приличаше малко на Топлите извори, където понякога ходеха на пикници.