Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

— Винаги съм те харесвал, Тенака — каза той.

Ханът пристъпи напред със смъртоносен блясък във виолетовите си очи.

— Ти щеше да си Бронзовия граф, знаеш ли? Можех да наредя да те заловят и убият във Вентрия, но не го сторих. — Ческа размърда дебелото си тяло, за да стане от леглото, и коленичи пред Тенака, кършейки ръце. — Не ме убивай! Остави ме да избягам — никога повече няма да те безпокоя.

Мечът се стрелна напред и се плъзна между ребрата на Ческа.

Императорът падна назад.

— Виждаш ли? — каза той. — Не можеш да ме убиеш. Силата на Духа на Хаоса е в мен и не мога да умра. — Той започна да се смее пронизително и пискливо. — Не мога да умра… аз съм безсмъртен… аз съм бог. — Той се изправи с олюляване. — Виждаш ли?

Примигна веднъж и отново падна на колене.

— Не! — изкрещя и падна по лице.

Тенака отряза главата му с един удар. После я вдигна за косата, излезе навън и се качи на коня си. Пришпори коня в галоп и бързо достигна стената, където чакаше Легионът. Всички легионери в равнината бяха избити и надирите се събраха зад хана, чакайки заповед за атака.

Тенака вдигна окървавената глава.

— Това е вашият император! Предайте се и никой няма да умре.

Един едър офицер се приведе над парапета.

— Защо трябва да вярваме на думата ти, надире?

— Защото това е думата на Тенака Хан. Ако отвъд онази стена има оцелели съчетани, избийте ги. Сторете го веднага, ако искате да живеете.

В болницата Райван, Лейк и Валтая се мъчеха да скършат копието, приковало Ананаис към мъртвия съчетан. Торн докуцука в стаята. От раната в ребрата му капеше кръв.

— Махнете се от пътя ми — каза той и вдигна падналата брадва. С един удар разби копието. — Сега го издърпайте оттам.

Те внимателно изтеглиха Ананаис от скършеното копие и го отнесоха на едно легло, където Валтая превърза раните на гърдите и гърба му.

— Живей, Ананаис — каза Райван. — Моля те, живей !

Лейк и Торн се спогледаха.

Валтая седна до Ананаис и хвана ръката му. Очите на воина се отвориха и той прошепна нещо, ала никой не можа да разбере думите. По бузите му покапаха сълзи и той сякаш гледаше зад гърбовете им. Опита се да се надигне, но не можа. Райван се обърна.

Тенака Хан стоеше на прага. Той пристъпи към леглото и се наведе, за да оправи раздраната маска върху лицето на приятеля си. Райван се отдръпна и Ананаис отново направи опит да говори. Тенака се наведе.

— Знаех… че… ще… дойдеш.

— Да, братко. Дойдох.

— Сега… всичко… свърши.

— Ческа е мъртъв. Земята е свободна. Ти спечели, Ани! Удържа стената. Както знаех, че ще стане. Напролет ще те отведа да видиш Степите. Ще ти покажа забележителностите: гробницата на Улрик, Долината на ангелите. Всичко, което поискаш.

— Не. Не… лъжи.

— Не са лъжи — каза Тенака безпомощно. — Не са лъжи. Защо, Ани? Защо трябва да умираш?

— По-добре… мъртъв. Няма горчилка. Нито гняв. Така и така… не съм кой знае… какъв герой сега.

Бучка заседна в гърлото на Тенака и сълзите покапаха от очите му върху раздраната маска. Ананаис затвори очи.

— Ани!

Валтая вдигна ръката му, търсейки пулс. Накрая поклати глава. Тенака се изправи, лицето му беше маска на яростта.

— Вие! — извика той, сочейки Райван, но ръката му се завъртя, за да обхване всички. — Вие, жалки отрепки! Той струваше колкото хиляда от вас.

— Може би е така, генерале — съгласи се Райван. — А това къде поставя теб?

— На власт — каза той и излезе от стаята.

Отвън Гитаси, Субодай и Ингис чакаха с повече от хиляда надирски воини. Легионът беше обезоръжен.

Внезапно от запад проехтя рог и всички глави се обърнаха натам. Воинът Турс и петстотин скодски мъже се появиха в долината, следвани от десет хиляди легионери, тежковъоръжени и в бойна формация. Райван си проправи път край Хана и притича до Турс.

— Какво стана? — попита тя.

Младият воин се ухили.

— Легионът се вдигна на бунт и се присъедини към нас. Дойдохме възможно най-бързо.

Той се огледа и видя телата, пръснати по стената и земята.

— Виждам, че Тенака е спазил думата си.

— Надявам се — каза тя.

Изпъна се и се върна при Тенака.

— Благодарности, генерале, за помощта ти — каза Райван официално. — Искам да знаеш, че цялата дренайска нация ще повтори думите ми. Бих желала да ти предложа гостоприемството на Дрос Делнох за известно време. Докато си там, аз ще отпътувам до Дренан, за да събера материален израз на благодарността ни. Колцина мъже водиш?

— Четиридесет хиляди, Райван — отвърна той с празна усмивка.