Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

Първите редици на противника бяха покосени до един и сред защитниците се разнесоха радостни възгласи. Мъжете от Скода вдигнаха лъкове и започнаха да запращат залп след залп към атакуващите ги воини. Ала войниците на Ческа бяха тежко бронирани и държаха щитове пред себе си.

Стълбите изтракаха върху стената и над парапета се понесоха куки.

— Започва се! — каза Ананаис.

Първият воин, който достигна върха на стената, умря с меча на гиганта в гърлото си. Докато падаше, той събори мъжа под себе си.

После и други стигнаха до парапета и битката започна.

Декадо и Тридесетте се биеха като единен отряд вдясно от Ананаис. Там никой противник не можа да се задържи на парапета.

Ала нашествениците вляво успяха да отворят пролука. Ананаис ги атакува и мечът му засвистя наляво-надясно. Проправяше си път сред тях като лъв сред вълци и мъжете от Скода се събраха зад него, надавайки предизвикателни викове. Малко по малко успяха да отблъснат войниците. В центъра Райван заби меча си в гърдите на един противник, но докато падаше, той замахна със своето оръжие и поряза бузата ѝ. Жената залитна, а междувременно друг войник се затича към нея. Лейк видя, че майка му е в опасност, метна кинжала си и дръжката му удари нападателя зад ухото. Мъжът залитна и изпусна меча си, а Райван го довърши с удар във врата.

— Махни се оттук, майко! — извика Лейк.

Декадо, чул вика, остави Тридесетте и дотича при Райван, за да ѝ помогне да се изправи.

— Той е прав — каза командирът. — Твърде важна си, за да рискуваш живота си тук!

— Зад теб! — извика тя, когато един войник преодоля стената с вдигната брадва.

Декадо се завъртя и атакува. Мечът му прониза гърдите на противника… и се счупи. Още други воини се изкачиха и Декадо се спусна към земята, за да грабне падналата брадва, след което отново се изправи. Блокира удар отгоре и с широк замах събори противника си от стената. Вторият мъж заби острието си в рамото му, но Лейк го атакува изотзад и разби черепа му с меча си.

Нападателите отстъпиха.

— Свалете ранените от стената — извика Ананаис. — Те ще се върнат всеки момент.

Той бързо прекоси парапета, проверявайки ранените и мъртвите. Поне стотина мъже нямаше да могат да се бият повече. Още десет атаки като тази и бяха загубени.

Галанд си проправи път от левия край и го посрещна в центъра.

— Още хиляда воини и по-висока стена биха ни свършили чудесна работа в момента — каза той кисело.

— Справиха се добре. Следващия път загубите ще са по-малки. Най-слабите ни воини паднаха при първата атака.

— Само това ли са за теб? — попита рязко Галанд. — Единици с мечове. Някои добри, някои лоши?

— Няма време за това, Галанд.

— Повдига ми се от теб!

— Зная, че смъртта на Парсал…

— Остави ме на мира! — каза Галанд и го подмина.

— Какво беше това? — попита Торн, който тъкмо се изкачваше по стъпалата. Плитката рана на главата му бе превързана с бинт.

— Нямам представа.

— Донесох малко храна — каза възрастният мъж и подаде на Ананаис комат хляб със сирене.

Ананаис бе отхапал веднъж, когато барабаните забиха отново.

Преди залез-слънце последваха още пет и петте бяха отблъснати. През нощта имаше само една, в която дренайците понесоха тежки загуби.

Ананаис остана на стената до два часа преди съмване, ала Декадо го увери, че не са планирани нови щурмове, така че генералът най-накрая слезе със залитане от парапета. Валтая имаше стая в болницата, но той устоя на импулса да иде при нея. Вместо това се скри сред дърветата и заспа в тревата.

Четиристотин воини бяха изтеглени от битката. Ранените препълваха болницата и бяха положени на одеяла по тревата около сградата. Ананаис поиска подкрепления и двеста и петдесет бойци дойдоха от резервния отряд.

Акуас му бе съобщил, че в Тарск загубите са по-малко, но пък те бяха атакувани само три пъти. Турс, младият воин, който водеше армията там, се бе справил добре.

Сега беше очевидно, че основният натиск е насочен към Магадон. Ананаис се надяваше, че съчетаните няма да бъдат пратени утре, ала в сърцето си знаеше, че ще стане точно така.

На известно разстояние от болницата един млад воин се мяташе в съня си, измъчван от кошмари. Внезапно той се скова и задавеният писък замря, преди да е напуснал гърлото му. Отвори очи и седна, пресягайки се към ножа си. Хвана го с острието надолу и бавно го заби в гърдите си, между ребрата, докато не достигна сърцето. После го извади и се изправи. От раната не покапа кръв…