Андреа Кремер - Вълче биле

— Пък и сега притежаваме нещо жизненоважно, което не съществуваше предишния път — добави Аника.

— И какво е то? — поиска да узнае Шей.

— Ти.

Сега бе ред на Шей да каже „О!“.

Погледнах го, чудейки се дали бе успял да научи нещо повече за ролята си в мистерията, която бяхме разплели в Нейл. Аника бе казала, че Шей е от жизненоважно значение и че неговото присъствие би могло да се окаже онази разлика между Опустошението и сега, с чиято помощ щяха да спечелят войната. Надявах се, че е права, като се имаше предвид какво ми бе струвало да спася живота на Шей.

— Защо? — изсъска Рен. — Какво у него струва толкова, че си готова да погубиш живота си?

— Той е Потомъкът — прошепнах. — Може би единственият, който е в състояние да ни спаси. Всички нас. Ами ако един ден животът ни принадлежи само на нас и на никой друг? Ако повече не трябва да слугуваме на Пазителите?

Припомних си думите, които бях изрекла тогава, ала имаше още един въпрос, който не се бях осмелила да задам пред Рен. Не и когато и моят живот, и този на Шей, висяха на косъм.

Ако мога сама да избирам съдбата си?

Връхлетелите ме спомени накараха тялото ми да потрепери. Обичах Шей. От мига, в който ме докосна за първи път.

Той пробуди в мен нещо, което дотогава дори не подозирах, че е потънало в сън. Нашите тайни, откраднатите мигове заедно, забранените целувки, всичко, което бяхме рискували един за друг — ето какво бе определило избора, довел ме тук.

Бях се отклонила от предначертания ми път, защото не можех да го оставя да умре. Ала това не бе единствената причина да избягам от Вейл. Светът, който познавах, бе рухнал около мен. Истинската алфа защитава своята глутница.

Предвожда я. А аз ги бяха изоставила, макар и само защото вярвах, че това е единственият начин да ги спася.

Възползвайки се от това, че в момента Шей бе погълнат от собствените си мисли, аз побързах да обявя намеренията си за своето място във войната. Въпреки недоверието ми към Търсачите, се нуждаех от помощта им. Те като че ли ми предлагаха точно това, от което се нуждаех — възможност да отведа глутницата си далеч от Пазителите.

— Да — казах. — Ще го направя.

— Кала… — започна Шей, но аз го погледнах гневно, оголила зъби насреща му.

— Не. Те са прави. Съюзничество е именно това, което искам. Това, което глутницата ми би искала.

— Отлично — каза Аника.

Стори ми се, че чух Итън да изръмжава недоволно, докато се отдръпваше в ъгъла, където се цупеше и преди идването на Лидия и Аника.

— Ще ни трябва малко повече информация, преди да предприемем каквото и да било — обади се Монроу.

— Ще ви кажа всичко, което знам. Но нямам представа дали ще ви свърши работа, за да планирате нападението си.

— Всяка информация ще ни е от полза.

„Хубаво.“

— Но да започнем с нещо по-лесно. В края на есента изгубихме двама Търсачи. Знаеш ли какво се случи с тях?

„Лошо.“

Незнайно как успях да не потреперя. Това определено нямаше да е от полза за сключването на съюза.

— Да.

„Само още един въпрос и ако отговоря искрено, вероятно ще ме убият.“

— Кала, почакай — Шей застана още по-близо до мен.

В гласа му се долавяше предупредителна нотка — сигурна бях, че и двамата си мислим едно и също ужасно нещо, но въпреки това поклатих глава.

— Ако искат съюзничество, трябва да знаят с кого го сключват.

„И ако поискат да си отмъстят — така да бъде.“

Огледах се наоколо. Двукрилата врата беше затворена. Изглеждаше солидна, ала не толкова, че да спре един Страж, връхлетял стремглаво отгоре й.

„Наложи ли се да избягам, ще успея.“

— Но…

Пръстите на Шей се сключиха около китката ми, но аз не му обърнах внимание.

— И двамата са мъртви.

Адна сведе очи към пода. Аника и Лидия въздъхнаха, но Конър само потърка едва наболата си брада:

— Не е като да не сме го очаквали, Монроу.

— За Кайл вече знаехме — тихичко каза Монроу. — Той беше сред Падналите. Ала за Стюарт не бяхме сигурни. Никого не смятаме за мъртъв, преди да сме научили за смъртта му от първа ръка.

Косъмчетата по тила ми настръхнаха.

— От първа ръка?

— Да — потвърди Аника. — Такива са нашите правила.

Зачудих се какво ли щяха да сторят, когато научат колко добре запозната бях в действителност с обстоятелствата около смъртта на другия Търсач. Ето на това му се казваше „от първа ръка“.

— Почакайте малко — намеси се Шей, сбърчил чело. — Какво представляват Падналите? Срещнах това име във „Войната на всички срещу всички“. Да не става дума за онези създания, които изпълзяха от гнусните картини на вуйчо ми?