Андреа Кремер - Вълче биле

Монроу въздъхна и взе документите.

— Да, Ариадна. Поздравления за успешно взетите изпити. С радост те приветстваме сред нас.

Ариадна му отвърна с някакво подобие на усмивка.

— Просто Адна. Иначе е направо непроизносимо.

— Щом настояваш. Завърши подготовката си забележително бързо, а с отличните препоръки, които получи от преподавателите си, можеш да бъдеш назначена, където поискаш.

— Знам — присви очи Ариадна.

— Не е нужно да работиш с Халдис.

— Знам — отвърна тя през стиснати зъби. — Вече е решено. Няма да се отървете от мен толкова лесно.

— Знаеш, че не това имах предвид — започна Монроу, ала Ариадна го прекъсна.

— Забрави — при тези думи тя отметна кичур тъмна коса от очите си и се усмихна непресторено на Конър. — Радваш ли се да ме видиш? Ти си в аванпоста от… колко станаха… три месеца?

— По-скоро шест — отвърна той. — През които ти очевидно си успяла напълно да ме забравиш. Нали те видях как правиш мили очи на Потомъка, когато влязохме. Научили сме се да флиртуваме, а?

— Изобщо не флиртувах — каза Ариадна, но когато хвърли кос поглед на Шей, по бузите й пробяга едва забележима руменина… или поне така ми се стори. — Отлично знаеш къде бях и защо трябваше да съм там. Не съм те изоставила.

Шей ме изгледа виновно и аз забих нокти в дланите си. Кое беше това момиче?

— На един мъж му е ясно, когато го зарежат — Конър сложи ръка на сърцето си.

— За това ли се опитваш да минеш тези дни? — подсмихна се Ариадна насмешливо. — За мъж? Аз пък си мислех, че по-скоро за клоун… или пък позьор.

— Не — отвърна Конър. — Определено претендирам да съм мъж. Искаш ли да видиш и доказателството?

— Ще ти бъда задължен, ако отговориш с не, Ариадна — направи гримаса Монроу, ала зад раздразненото изражение, което си придаде, се криеше усмивка.

Тя обаче се изпари миг по-късно, когато Ариадна се сопна рязко:

— Май е по-добре да не питам дали изобщо сте усетили липсата ми.

Монроу се намръщи и Конър побърза да се обади:

— Лично аз си умирам от щастие, че отново те виждам — заяви той и като се приближи, я целуна по бузата. — Тес и Айзък никога не са тук, а Итън е прекалено кисел, за да е добра компания. Пък и не е дори наполовина толкова приятен за очите, колкото си ти.

Погледнах към Ариадна. Беше хубава… прекалено хубава. Беше ли флиртувала с Шей, докато аз бях в безсъзнание?

— Конър се шегува — каза тя и като му обърна гръб, погледна към Шей.

— Изобщо не се шегувам. Не се засягай, Итън.

— Направо съм съкрушен — безучастно подхвърли Итън.

— А това е момичето вълк, така ли? — усмихна ми се Ариадна. — Шей не спря да говори за теб през цялото време.

Аз също й се усмихнах. Дори да беше флиртувала с него, Шей е мислел за мен. Чудесно. Точно така исках да бъде.

— Това е Ариадна — представи я Шей. — Тя ми разяснява как стоят нещата тук.

— Казвай ми Адна.

— Кала — отвърнах и се изпънах, за да се възползвам до краен предел от двата сантиметра, с които я превъзхождах на ръст. Дори ако Шей не проявяваше интерес към нея, държах да й покажа точно как стоят нещата между нас.

В очите й се появиха развеселени пламъчета.

— Така чух и аз. — Страж на име Кала… като цветето. Хубав детайл.

В гърлото ми се надигна стон, който не можах да потисна.

— Аха. Като цветето.

Точно впечатлението, което най-малко исках да направя.

— Страхотно — каза Ариадна и по устните й пробяга усмивка. — Е, приятно ми е да се запознаем, Лили. Тоест, при положение че наистина си на наша страна.

Лили.

Смехът на Рен отекна в ушите ми.

— Ще престанеш ли да ме наричаш така!

— Никога.

Взирах се в нея с омекнали колене.

— Защо ме нарече така?

Поривът да приема вълчата си форма бе неудържим, струваше ми се, че стените се затварят около мен.

„Бягай, Кала! Върни се при глутница си. Мястото ти не е тук.“

Шей явно усети напрежението ми, защото взе ръцете ми в своите и ме накара да го погледна.

— Кала? Успокой се. Тя нямаше нищо лошо наум.

Явно си мислеше, че съм ядосана на Ариадна и затова искам да се преобразя. Ала не това беше проблемът.

— Шей е прав. Съжалявам, ако съм те подразнила — Ариадна сви рамене, а очите й заблестяха още по-силно, сякаш искаше да й се нахвърля. — Просто ми хрумна ей така. Подхожда ти и освен това е смешно.

Почти не я чувах, заради рева, който отекваше в ушите ми. Струваше ми се, че ме завлича водовъртежа на някакъв сън. Не, не сън. Кошмар. Чувства, които бях успяла да заровя дълбоко в себе си, докато бях сама, сега изплуваха на повърхността и нахлуха в гърдите ми.