Андреа Кремер - Вълче биле

— Настана голяма бъркотия, когато открихме тялото на Флин, но аз надуших дирята ти и поех по нея. Останалите още се прегрупират. Глутницата на баща ми. Възрастните Бейн.

Рен се напрегна и аз се вледених .

— Ами вълците на Найтшейд?

— Задържани са за разпит.

— Какво стана във Вейл? — попитах и се отдръпнах от Шей, за да се окопитя.

Никой не отговори и по гръбнака ми запъпли вледеняващ мраз, досущ като в нощта на нашето бягство.

Ала точно сега не биваше да се поддавам на страха за онова, което може би бе сполетяло останалите от глутницата ми. Непоколебима смелост и желязна решителност — само така можех да се надявам да им помогна.

— Ами битката? Как ни открихте? Убихте ли Боск Мар?

Конър се изсмя.

— Дали сме убили Боск Мар? Никой не е в състояние да убие това нещо.

— Нещо? — веждите на Шей подскочиха. — Какво искаш да кажеш с това?

— Засега никой не е в състояние да убие Боск Мар — каза Монроу и погледна за миг към Шей, преди отново да се обърне към мен: — Все още се опитваме да разберем какво се случва във Вейл.

— Съвсем нищо ли не знаете?

— Мери си приказките, вълчице! — подхвърли Итън и намести арбалета, преметнат през рамото му. — Ако не бяхме ние, кръвта ти щеше да изтече в онази библиотека.

— Ако не бяхте вие, изобщо нямаше да имам рани, от които да ми изтече кръвта! — при тези думи се хвърлих напред, сграбчих Итън за яката и го тръшнах върху масата, а после се приведох над него, оголила вълчите си зъби насреща му. — И никога вече не ми казвай да си меря приказките. Нямаш никаква представа с кого си имаш работа.

— Кала! — Монроу начаса се озова до нас и ме откопчи от Итън. — Моля те, това не е необходимо.

Итън рязко се изправи.

— Дяволите да го вземат, Монроу, няма да е зле да поозаптиш кучето си.

Подсмихнах се.

— Няма да е зле и да престанеш да ме наричаш куче.

Момичето, което бяхме заварили в стаята с Шей, се разсмя.

— Това си го биваше.

— Върви по дяволите, Ариадна — сряза я Итън, който все още изглеждаше бесен.

— Ама че език! — изцъка с език Ариадна.

— Нуждаем се от Кала — каза Монроу, без дори да трепне под сърдития поглед на Итън. — Това не подлежи на обсъждане.

— Така е — обади се Конър и ме изгледа бдително, ала с усмивка на възхищение. — Пък и тя е права — наистина изпратихме цял рояк стрели по нея.

— Я стига! — каза Итън. — Първо преговаряме с това хлапе, а сега и с една вълчица. Какво падение!

— „Това хлапе“ е Потомъкът — Монроу впи твърд поглед в Итън. — А една алфа може да изиграе ключова роля в спечелването на войната.

Итън изсумтя.

— Потомъкът и пръста си не е помръднал за нас, а колкото до това вълците да спечелят войната — как ли пък не! Това си е нашата битка, а те са на противниковата страна!

— Сигурен съм, че всичко ще се промени сега, когато Кала се присъедини към нас — при тези думи Монроу погледна към Шей и очаквателно повдигна вежди.

Шей пъхна ръце в джобовете си.

— Да, предполагам, че е така.

По лицето на Монроу пробяга сянка на недоволство.

— Това не е достатъчно, Шей.

— За какво говори? — поисках да узная.

Шей откъсна намусен поглед от Монроу и се обърна към мен.

— Отказах да им разкрия каквото и да било за Вейл, както и за онова, което научихме в библиотеката, докато не те доведат тук. Здрава и в безопасност.

— О!

Незнайно как успях да не се изчервя, ала усетих как във вените ми се разлива топлина.

Свил ръце в юмруци, Итън закрачи напред-назад.

— Не ме интересува дали е Потомъкът или не. Та той едва сега навлиза в нашия свят. Би трябвало да следва правила, не да поставя условия.

— Мога да си тръгна още сега, ако искате — изръмжа Шей. — Щом смятате, че се натрапвам.

— Вратата е ей там — посочи я Итън.

— Достатъчно! Това е положението, Итън — отсече Монроу. — Отсега нататък ще е така. Ясно?

Итън го изгледа безмълвно, преди да се обърне и да отиде в другия край на стаята.

— Добре тогава — каза Ариадна. — Тъй като едва ли можем да говорим за Вейл, преди Аника да се присъедини към нас, защо не се погрижим за представянето?

И тя пристъпи грациозно напред, усмихвайки се така, сякаш въздухът в стаята не тегнеше от напрежение.

Монроу сбърчи чело.

— Представянето?

— Разбира се — отвърна тя. — Ти май забравяш, че това е големият ми дебют. Покрай цялото вълнение около Шей никого не го е грижа. Ала аз получих нареждане да се явя на служба при теб, Монроу — при тези думи тя го плесна през гърдите с листовете, които държеше. — Вярвам, че ще останеш доволен от завършването на обучението ми в Академията. Вече съм готова да бъда причислена към отряда Халдис.