Андреа Кремер - Кървава роза

— Знам, Кала. И вече направих своя избор.

Нев протегна ръце към нея и я прегърна.

— Сигурна ли си, че наистина го искаш?

Тя кимна и облегна глава на рамото му.

— Ще ни липсваш — каза Нев и я целуна по бузата.

Сабин се обърна и погледна към Аника.

— Правя го по собствена воля. Вземете моя вълк и превърнете Ансел в Страж.

Брин се хвърли към Сабин и я прегърна, като хлипаше.

— О, престани — каза Сабин, ала нейните очи също бяха влажни. — Недей да правиш сцени.

Аника даде знак на Тес.

— За тази задача ще се нуждаем от Еликсири.

Тес кимна и си запроправя път между Търсачите, за да излезе от стаята, а Аника ни огледа.

— И ако го направим, ще се съгласите Разломът да бъде запечатан.

Баща им и аз се спогледахме. Отворих уста, за да отговоря, ала Шей ме изпревари:

— Не.

Двете с Аника го зяпнахме слисани.

— Защо? — попита Аника.

Шей ми хвърли извинителен поглед, след което поклати глава.

— Има още нещо. Нещо, което трябва да знам, преди да се съглася с това.

Аника го гледаше очаквателно.

— Стражите отново ще се превърнат във вълци — каза той и Аника кимна. Погледът му, прикован в моя, стана суров. — Какво ще стане с мен?

Усетих как пулсът ми се ускорява, когато видях Аника да пребледнява. Започнах да треперя, осъзнала защо Шей бе задал този въпрос. Той не беше вълк по рождение. Аз го бях превърнала в един от нас.

Когато си представях как прекарвам остатъка от живота си като вълк, Шей беше до мен. И през ум не ми беше минало, че когато изгубим човешката си форма, той няма да бъде с нас.

Но дали всъщност искаше да бъде с нас? Дали все още се дърпаше, защото не искаше да живее като вълк?

Аника продължаваше да мълчи.

— Аз също съм вълк. Но невинаги съм бил такъв.

Аника кимна; очевидно се чувстваше неловко.

— Какво ще стане с мен, когато Разломът бъде запечатан?

Погледът ми се плъзна по лицата на Търсачите — Конър, Итън и Адна до един наблюдаваха Аника, а по израженията им не можех да прочета нищо.

Аника стисна медальона на шията си и въздъхна.

— Съжалявам, Шей.

Той преглътна мъчително.

— Защо?

— Защото просто не знаем.

— Как може да не знаете? — процеди Шей през стиснати зъби.

Въпреки гневния му поглед, Аника не трепна.

— Нямаше как да предположим, че ще бъдеш превърнат в Страж. — Тя погледна към мен и аз се свих. — Роден си като човек и според мен ще останеш с нас.

— Няма да съм вълк — прошепна той. — Сигурна ли си?

Нещо вътре в мен бе започнало да крещи.

— Как може да го кажете? — обади се Мейсън. — Той е вълк. Един от нас.

Нев кимна и се обърна към Шей:

— Винаги си бил вълк, човече. Промяната беше просто техническа подробност.

— Вярно ли е това? — попита Шей. — Възможно ли е въпреки всичко да се превърна във вълк?

— Когато Разломът бъде запечатан, ти ще се върнеш към истинската си същност — отвърна Аника. — Това е единственият отговор, който мога да ти дам.

— Аз… — Гласът на Шей се прекърши.

— Шей. — Сара пристъпи към него и обви ръка около раменете му; очите й бяха топли, пълни с обич. — Знаеш, че трябва да го направиш.

Той я погледна и аз усетих как сърцето се блъска в гърдите ми. Ако Шей запазеше човешкия си облик, щеше да остане с нея. Щеше да опознае родителите, които бе изгубил толкова малък. Щеше да заживее нов живот.

Ала аз нямаше да имам партньора, за когото копнеех, нямаше да ловувам с него, нямаше да оглавим глутницата заедно.

Мислите ми сякаш привлякоха погледа му и той се обърна към мен.

— Кала?

Насилих се да преглътна коравата буца, заседнала в гърлото ми.

— Аника е права.

Той потръпна, сякаш думите ми го бяха наранили, но кимна.

Аника сведе глава.

— Благодаря ти.

Шей не отговори.

— Чакайте малко — намеси се Конър. — След като Сабин може да избере да бъде човек, не може ли и другите Стражи да си останат хора?

— Сабин дарява вълчата си същност на Ансел — обясни Аника. — Ако другите изберат да живеят като хора, ще трябва да унищожим онази част от тях, която завинаги ще си остане вълк.

По тялото ми пробяга тръпка.

— Както Пазителите направиха с Ансел.

Тя кимна.

— Но ще бъдете хора — каза Конър. — Така де… чашата ще е наполовина пълна, а не празна, нали така?

— Човече — обади се Нев. — Ти очевидно никога не си бил вълк.

— Сабин избра да остане човек — напомни му Конър.

— За мен е различно — обясни Сабин, като потръпна. — За мен животът в глутницата не означава толкова, колкото за останалите.