Андреа Кремер - Кървава роза

Адна го смушка с лакът и той й хвърли предупредителен поглед. Сега вече у мен не остана никакво съмнение, че крият нещо.

Приковах поглед в Аника, влагайки във въпроса си цялата сила, която имах:

— И това е всичко?

Аника издържа на погледа ми само секунда, преди да извърне очи и това не убегна от вниманието на Шей.

— Какво?

Напрежение премина през стаята. Останалите от глутницата ме погледнаха неспокойно. Аз забих нокти в дланите си, а баща ми изръмжа.

— Това предателство ли е? — попита, гледайки свирепо Аника.

— Не! — Тя изпъна рамене и прие властен вид. — Просто онова, което трябва да се случи.

— За какво, по дяволите, става дума? — Шей направи крачка към нея.

Аника присви устни и Конър пристъпи между нея и Шей.

— Трябва да им кажем, Аника — настоя той. — Поне това им дължим. Всъщност, дължим им много повече от това.

Итън пребледня и вените на врата му затуптяха. Сабин бе вдигнала лице към него и го гледаше недоумяващо, ала той сякаш не бе в състояние да срещне очите й.

Аника се извърна към празната камина, но когато заговори, гласът й беше силен, за да можем да я чуваме:

— Когато прокуди Предвестника, ти го изпрати обратно в Отвъдното заедно със слугите му. Ала неговата поквара все още не си е отишла напълно — тя продължава да живее в изопаченията на земята, излезли изпод ръцете на Пазителите.

Усетих как сърцето ми се вкаменява, припомнила си начина, по който Сайлъс ме бе разглеждал сякаш бях особено любопитен екземпляр, който той проучваше, и бе нарекъл мен и останалите от глутницата ми престъпления против природата.

Оголих зъби, макар Аника да беше с гръб към нас.

— Говориш за нас.

— Отчасти — отвърна тя, без да се обръща. — Стражите са само едно от многобройните изменения, създадени от Пазителите през вековете, откакто бродят по тази земя. Неестествено дългият им живот е друга такава промяна.

— Аника — каза Шей. — Какво ще причини затварянето на Разлома на Стражите?

Тя най-сетне се обърна бавно.

— Когато Кръстът на елементите заключи Разлома, това ще възстанови равновесието в природата, връщайки всички създания към истинската им същност.

Шей се намръщи.

— Какво означава това?

Аз се взирах в Аника, докато истината бавно се слягаше в костите ми.

— Означава, че ще се превърнем във вълци.

Тя кимна, скръстила ръце пред гърдите си.

Шей сбърчи чело.

— Ама вие и сега сте вълци.

— Не — обясних бавно. — Ще бъдем единствено вълци, но не и хора. Нали така? — попитах, поглеждайки към Аника.

— Да. Стражите били създадени от животните, които властват над душите им, принудени да споделят човешко тяло, за да бъдат слуги на Пазителите.

— Вече няма да можем да се преобразяваме? — попита Мейсън.

— Ще бъдете върнати към истинската си същност — каза Аника.

Сабин спря сърдит поглед върху Итън.

— Знаеше ли за това?

Мускулите на челюстта му потръпнаха, докато той се мъчеше да срещне гневните й очи.

— Да.

Сабин го блъсна назад.

— И не каза нищо!

Итън улови ръцете й и я задържа на място.

— Съжалявам.

— Защо? — Сабин, която бе започнала да трепери, продължаваше да го гледа яростно.

— Не мислех, че ще доживеем този ден. — Той се усмихна тъжно, докато я притегляше към гърдите си. — Аз също ненавиждам това, което ще се случи. Не искам да те изгубя.

Мъчителна болка се надигна в мен, ала Сабин и Итън не бяха единствените влюбени, за които се тревожех. Потърсих Ансел с поглед и го открих пребледнял и разтреперан. Брин стоеше до него с разширени от изумление очи.

Когато проследи погледа ми, Шей се обърна към Аника и размаха юмрук в лицето й.

— Не — заяви той. — За нищо на света!

— Няма друг начин.

— Не може да им причините това!

Виковете на Шей привлякоха вниманието на останалите Търсачи в библиотеката. Те се приближиха бавно — някои ни обградиха, докато други застанаха от двете страни на Аника, положили нехайно ръце върху оръжията си.

— Мамка му. — Конър разтри слепоочията си. — Аника, не можем да се бием с тези Стражи. Те са наши приятели. Рискуваха живота си заради нас.

— Нямаме избор. — Очите на Аника бяха непоколебими. — Разломът трябва да бъде запечатан.

— Не! — извика Ансел и се втурна покрай Брин, ала Тес го сграбчи и му попречи да стигне до Аника. — Те са моето семейство! Ще остана съвсем сам.

Тес се приведе към него.

— Ще бъдеш с нас, Ансел. Ние ще се грижим за теб.

Ансел се разхлипа и баща ми го издърпа от прегръдката на Тес.